— Е, няма кой знае каква разлика — прекъснах я. — Десет години повече, десет по-малко, няма значение.
— Идеално! — каза фройлайн Глобке и с лъчезарна усмивка ми съобщи, че съм направил най-добрия избор, като съм дошъл именно при тях. Защото те били единственото засега райзебюро в Европа, което организирало такива пътувания. Ако ме интересувал начинът на пътуване…
— Извинете — прекъснах я нетърпеливо, — начинът на придвижване вече ми е горе-долу известен, хер Махенмителбрехер ми го обясни достатъчно подробно.
— Мителбрехенмахер — възпитано ме поправи тя.
Благодарих й за поправката и казах, че не ме интересува теоретичната основа, а практическите условия на полета. По-точно как ще се оправям с безтегловността и на човек не му ли се гади. Въпросът е — обясних й, — че когато пийна, ми се гади дори на твърда земя.
— О, колкото до първото — усмихна се фройлайн Глобке, — изобщо няма защо да се тревожите. Нашата електронна система за изкуствена гравитация е над всякаква конкуренция. Колкото до гаденето обаче… не можете ли по време на полета да не пиете?
— Какво? — възмутих се. — Шейсет години нито капка? Фройлайн, вие искате от мен прекалено много.
— Ама моля ви се! — разпалено възрази фройлайн Глобке. — Не става дума за толкова дълго. Шейсет години ще минат на Земята. А за вас това са само три часа. Колкото да стигнете със самолет от Мюнхен до Москва.
— Хм, да — казах. — Разбирам. За мен — само три часа. Но всъщност пак са си шейсет години. И за цели шейсет години нито капка?
— Ама моля ви се, моля ви се! — Фройлайн Глобке така се развълнува, че луничките й станаха два пъти повече. — Защо чак нито капка? В края на краищата дали ще пиете си е ваш проблем. Между другото по време на полета напитките са в неограничено количество и, разбира се, безплатни.
— А, това вече е друго — казах. — Защо веднага не ми казахте, че напитките са безплатни? Щом са безплатни, няма проблем. Дайте един билет отиване и връщане, връщането след месец, място за пиещи и пушещи, по възможност до прозореца.
— Готово — съгласи се фройлайн Глобке. — Трябва обаче да ви предупредя, че фирмата ни не гарантира връщането. Разбира се, правим всичко, което зависи от нас, но все пак не знаем какви ще са политическите условия там, нали? Нашият консул ще е на разположение естествено, но, честно казано, никой не може да гарантира, че след шейсет години нашата страна все още ще съществува и че ще имаме консул.
Всъщност да, помислих си, за шейсет години всичко може да стане. Но нали пък тъкмо затова исках да отида, за да разбера какво ще стане.
— Добре — казах. — Какво пък толкова. Не гарантирате връщането. Но щом гарантирате безплатни напитки, давайте билета.
Дадох й паспорта си. Тънките пръстчета на фройлайн Глобке запърхаха по клавиатурата на компютъра в беззвучната музика на букви и цифри. На екрана излязоха трите ми имена, номерът на паспорта, номерът и датата на полета, после още някакви цифри, които подскачаха и весело се умножаваха една по друга. Накрая цифрите спряха и се подредиха в
— Билет за отиване и връщане — каза фройлайн Глобке. — Четири милиона петстотин седемдесет и осем хиляди осемстотин четирийсет и три марки.
— Охо! — казах.
— Ако платите в брой, имате десет процента отстъпка и тогава ще ви излезе само… — Тя пак запърха с пръстчета, цифрите пак заподскачаха и се подредиха в ново число. — Четири милиона сто и двайсет хиляди деветстотин петдесет и осем марки и седемдесет пфенига.
— Е, това вече си е друго — казах.
— Освен това, ако не се върнете до три месеца, седемдесет и пет процента от стойността на билета ви за връщане се изплащат на наследниците ви.
— Идеално — казах. — Вярно, в момента нямам толкова пари в наличност, но се надявам, че ще ми помогне хер…
— Мителбрехенмахер — подсказа ми фройлайн Глобке.
Що за хора бе! Защо вечно напират да ти подсказват? Тая фройлайн да не си мислеше, че без нейна помощ не мога да си спомня името на най-добрия си приятел?
Три милиона за репортаж
Както излезе, изобщо не беше трябвало да се надявам на помощта на Руди. Когато му се обадих — от телефона на ъгъла, — той каза, че с радост щял да ми заеме необходимата сума, но за жалост в момента имал известни финансови затруднения. По-точно, похарчил последните си шест милиона, за да докара два жребеца от Саудитска Арабия и единият да вземе да си счупи крака предния ден. И какво излизало? Три милиона на вятъра.
Както научих впоследствие, историята за счупения крак си беше чиста измишльотина. Руди просто го беше страх да ми даде парите. Милионерите, да ви кажа, са големи циции.