Сега, когато случайно останаха така, първата мисъл и на единия, и на другия бе колкото може по-бързо да се разделят, без разговор, който може да бъде само неприятен. Но някакви безсмислени съображения, каквито само младостта познава, не им позволиха да постъпят така, както искаха. В това затруднение им помогна случаят или поне за миг облекчи тежкото мълчание, което ги потискаше.
В мрака се чуха гласовете на двама души, които полека се разхождаха и застанаха до самата капия, зад острия ъгъл, така че от своите места на софата Стикович и Гласинчанин не можеха да ги видят, нито те да бъдат видени от тях. Но чуваха всяка дума и тия гласове им бяха добре познати. Това бяха двама техни по-млади другари, Тома Галус и Фехим Бахтияревич. Двамата се държат малко настрана от групата, в която повечето са ученици и студенти и която всяка вечер се събира на капията около Стикович и Херак, защото, макар и по-млад, Галус и като поет, и като националистически оратор е съперник на Стикович, когото не обича и не цени, а Бахтияревич е необикновено мълчалив, горд и необщителен като истински бейски внук.
Тома Галус е висок младеж с румено лице и сини очи. Неговият баща Албан Галус (Alban von Gallus), последен потомък на едно старо семейство от Бургенланд8, дойде като чиновник в града веднага след окупацията. Двайсетина години бе „горски управител“ и сега живее в градчето като пенсионер. В самото начало се ожени за дъщерята на един от първите тукашни газди, хаджи Тома Станкович, една поостанала мургава едра мома със силна воля. С нея добиха деца, две дъщери и един син, които бяха кръстени в сръбската църква и израснаха като истински вишеградски деца и внуци на хаджи Тома. Старият Галус, висок и някога хубав човек, с благородна усмивка и буйна, съвсем бяла коса, отдавна бе станал истински вишеградчанин, „господин Албо“, за когото младите поколения и не помислят, че може да е чужденец и пришелец. Той има две страсти, които никому не пречат: лова и лулата. Из цялата околия има стари и добри приятели както сред сърбите, така и сред мюсюлманите селяни, с които го свързва ловната му страст. Сякаш роден и израсъл с тях, той е усвоил напълно редица техни особености, на първо място техния начин на доволно мълчание и спокоен разговор, така характерен за хората, които са страстни пушачи и които обичат лова, гората и живота на открито.
Младият Галус тая година завърши гимназия в Сараево, а наесен трябва да отиде да учи във Виена. По въпроса за неговото следване в семейството има разногласие. Бащата би желал синът да следва техника или лесовъдство, а синът иска да учи философия. Защото Тома Галус само външно прилича на баща си, а всички негови вътрешни стремежи отиват в съвсем противоположна посока. Той е един от ония добри ученици, скромни и примерни във всичко, които с голяма леснина и сякаш между другото вземат своите изпити, а цялото си искрено и истинско внимание посвещават на своите малко чудати и несистемни духовни склонности извън училището и неговата официална програма. Такива са учениците с чисти и прости сърца, но неспокоен и любознателен дух. На тях са почти непознати ония тежки и опасни кризи в чувствения и сетивен живот, през които минават толкова младежи на техните години, но затова пък те трудно намират успокоение в своите духовни търсения и много често остават за цял живот дилетанти, занимателни чудаци, без постоянна дейност и без определена насока изобщо. Както всеки млад човек трябва не само да изпълни вечните, природни изисквания на младостта и съзряването, а покрай това да плати данък и на съвременните духовни течения, че и на модата и навиците на своето време, които в момента господствуват сред младежта — Галус пишеше стихове и беше активен член на революционните националистически ученически организации. Освен това той пет години учи френски като незадължителен предмет, занимаваше се с литература и специално с философия. Беше страстен и неуморен в четенето. Главното чуждестранно четиво на тогавашните млади хора от Сараевската гимназия се състоеше в изданията на известната и голяма немска издателска фирма Reclam’s Universal-Bibliothek. Тия малки евтини брошурки с жълти корици и необикновено дребен шрифт бяха главната духовна храна, достъпна за учениците от това време; от тях можеха да опознаят не само немската литература, но и всички по-значителни произведения на световната литература в немски превод. От тях и Галус черпеше своите познания за модните немски философи, особено за Ницше и Щирнер, и при разходките край Миляцка можеше да води за тях безкрайни спорове с някаква студена и весела страст, без да свързва ни най-малко своите познания с личния си живот, както много младежи често правят. Този тип на твърде рано узрял и претоварен с разнообразни, но объркани знания абитуриент, не беше рядък между тогавашните гимназисти. Скромен младеж и добър ученик, Галус познаваше младежката свобода и необузданост само в смелите мисли и в прекаленостите на четивата.