— В общината са записани близо три хиляди, господарю. Раздадени са им номерирани значки и само ако ги представят, получават седмичната си надница от градската управа. Но се опасявам, че доста престъпници са се промъкнали сред тях, навличайки черното расо и качулката не заради парите, а за да злосторничат и да мародерстват безнаказано.
Съдията тропна чашата си на масата.
— Трябват ни инспектори, за да ги наблюдават — каза той. — Но никой не иска да се приближава до тях, а и с този недостиг на хора…
Вратата се отвори и влезе Ма Жун, следван от Тао Ган.
— Имаме новини за Ху, господарю! — обяви Ма Жун с щастлива усмивка. Той седна на един стол и разказа с подробности за нощното си приключение.
— Странна история! — възкликна съдията. — Явно нея е чакал Ху миналата нощ, когато с Тао Ган се появих ме изненадващо в дома му — после се вгледа изпитателно в Ма Жун: — Ти вярваш ли на нейния разказ?
— Нима си мислите, че се е хвърлила гола в канала просто за да се изкъпе, господарю! — докачи се Ма Жун.
— Е, не — призна съдията. Замисли се и добави: — Това момиче трябва да ни разкаже повече за връзките на Ху с баща и. Знаеш ли къде можем да ги намерим?
Ма Жун се огледа объркано.
— Живеят някъде зад даоисткия храм. Но утре по обед имам среща с нея.
Съдията Ди го погледна хитровато.
— Ясно — каза той. — Добре, след срещата я доведи тук. Заедно с баща й. Тъй или иначе, вече имаме определено обвинение срещу Ху, и то от най-тежките. Опит за изнасилване. Идва тъкмо навреме — той при стъпи до бюрото си, взе една бланка, попълни я на бързо с червен туш, подпечата я с червения печат на Върховния съд и каза на помощниците си: — Ако приберем Ху на топло, ще можем да съберем повече доказателства за убийството на Йи — и плесна с ръце. Когато се появи куриерът, той му връчи заповедта за арест и каза: — Предай веднага това на командира на охраната! Кажи му да вземе четирима души, защото Ху може да окаже съпротива. Искам го жив и непокътнат! Ясно ли е?
Чиновникът се поклони почтително и се спуска към вратата, където едва не се сблъска със старши писаря.
— Господин Фан моли негово превъзходителство да го приеме. Той е от… хм, тайните служби на градската управа.
Тао Ган се надвеси над съдията и прошепна:
— Това е началникът на отдела, надзираващ публичните и игралните домове, господарю. Чувал съм, че бил оправен мъж.
— Да влезе!
На вратата се показа дребен слаб човек, облечен в синя роба, с кръгла шапка на главата. На пръв поглед приличаше на продавач, но лицето му веднага разсейваше това впечатление. Дълбоки бръчки го разсичаха на отделни отрязъци, лявото му око през цялото време се отваряше и се затваряше поради някакъв странен тик на увисналия му клепач. Другото око гледаше студено и непроницаемо. Съдията си помисли, че мъжът много прилича на гущер. Фан понечи да коленичи, но съдията го изпревари нетърпеливо:
— Да съкратим формалностите. Кажете какво има.
— Моя отдел получи заповед да се издири танцьорка на име Порфир, ваше превъзходителство — започна спокойно дребният мъж. — Тъй като напоследък в публичните и в игралните домове има твърде малко посетители, реших да се заема лично с това издирване и им посветих една нощ. Разговарях със старейшината на гилдията и с някои от по-видните й членове, през това време тайните ни агенти се свързаха с нашите осведомители от тези квартали. Ето какво се установи: Първо, момичето очевидно не е от стажантките. На тях им е разрешено да напускат квартала само като придружителки на някоя оправомощена куртизанка, за да й помагат при преобличането, да поднасят вино на гостите, да пеят и да свирят на различни музикални инструменти. Не им е разрешено да танцуват пред хора, преди да са си взели изпита, и още по-малко без дрехи, тъй като това е специална привилегия на отделен ранг куртизанки, които получават и по-високо възнаграждение. Второ, името Порфир не е записано в нито един от официалните и неофициалните тефтери. Трето, през последните две седмици в нито един от бардаците или домовете за срещи не е получавана заявка от покойния господин Йи, докато преди това той е бил редовен техен клиент — и вторачил в съдията немигащото си око, дребният мъж заключи: — Моето мнение, ваше превъзходителство, е, че това момиче и мъжът, който се представя за неин сводник, са измамници. Старейшината на гилдията беше крайно възмутен. Той вече разгласи за случая и обяви награда. Очаквам, че скоро и двамата ще бъдат намерени — не беше ясно дали примигна с лявото си око, или това беше тикът му, когато добави сухо: — Съветът на гилдията и неговите членове не приеха радушно новината за това нарушение на установения ред.