— Да бъде волята на небето! — каза Цяо Тай и като съзря притесненото изражение на Ма Жун, реши да поеме нещата в свои ръце. — Дойдохме тук с поръка от нашия господар върховния съдия — обърна се той към домакина. — Той иска незабавно да поговори с вас, господин Юан, и с дъщеря ви Корал.
— Наистина ли иска? — бавно изрече Юан.
Появи се Корал с кошничката за чай. Момичето премести малката масичка пред тях и им наля чай. Ма Жун си каза, че е много мило девойче, наистина, но й липсват увереността и ярката хубост на сестра й.
— Тези двама господа са дошли да ни отведат в губернаторския дворец — осведоми я баща и.
Момичето уплашено прикри уста с ръкава на дреха та.
— Нашият върховен съдия иска да ви зададе няколко въпроса — заобяснява Ма Жун. — А какво ще стане с маймунката? — обърна се Корал към баща си.
— Няма да избяга — успокои я Юан. — Наоколо й е непознато и едва ли ще посмее да напусне градината. Сестра ти ще се погрижи за нея, като се върне. Да вървим! — докато крачеха по коридора, Юан посочи с ръка постройката и каза: — Както виждате, някога това е било доста хубава резиденция. Но собственикът и я е изоставил преди много години. Разни хора след тона са се заселвали тук, но всичките са напускали, защото се смята, че къщата се обитава от призраци — той отново сви тесните си рамене. — Никакъв призрак не ми се е мяркал още. Салонът е много подходящ Корал да репетира танците си, а сестра и се упражнява в бой с мечове в градината.
На улицата покрай тях забързано премина въоръжен до зъби патрул на военната полиция.
Обсадата на качулатите беше започнала.
ГЛАВА XVI
Съдията Ди седеше на бюрото си и подписваше документите, които му подаваше Тао Ган. Когато Ма Жун и Цяо Тай влязоха в кабинета, той остави четката.
— Ху се е оставил да го арестуват съвсем мирно — съобщи им той. — Отдавна минава обед. Успяхте ли да откриете кукловода?
— Да, господарю — отвърна Ма Жун, — двамата с дъщеря му чакат отвън. Другата сестра беше излязла и тъй като вие казахте, че няма нужда от нея, не я изчакахме. В тамошния квартал разбрахме, господарю, че събирачите на трупове готвят размирици. Тези мръсници са се организирали в нещо като полурелигиозно братство, продават муски и разпространяват всякакви зловредни слухове.
Съдията стовари юмрук на масата.
— Само това ни липсваше! — гневно извика той. — Секти! — и след като се поуспокои, добави: — Във време като сегашното такива братства никнат като гъби. Откритите бунтове често започват именно така.
— Имахме малка схватка с тях, господарю — поясни Цяо Тай. — Установихме, че носят скрито оръжие, отидохме в най-близкия военен пост и наредихме да се извикат подкрепления. Сега вече обграждат качулатите. Ние с брат Ма ще отидем до щаба на военната полиция и ще разпитаме задържаните.
— Доктор Лю също беше там, господарю — добави Ма Жун. — Той, изглежда, поддържа доста добри отношения с тези мерзавци. Но когато започнаха истинските неприятности, изчезна. Така че не зная със сигурност дали е в заговор с тях.
— Провери това при разпита на задържаните — нареди съдията. — И веднага щом завършиш доклада, го донеси! А сега ми доведете Юан и дъщеря му.
Съдията направи знак, Цяо Тай и Тао Ган издърпаха два стола отстрани на бюрото му и седнаха.
— Господин Юан и дъщеря му, господарю — съобщи от вратата Ма Жун.
Юан коленичи, след него и Корал.
— Станете! — каза им съдията.
Юан се изправи мъчително и застина с невъзмутимо изражение на лицето и отпуснати покрай тялото ръце. Само очите му изучаваха тревожно съдията. Корал сведе глава и нежните й пръсти нервно заиграха с краищата на копринения пояс. Съдията забеляза, че на дясното й ухо има малка лепенка. — Името ви е Корал, нали? — попита той.
Тя кимна мълчаливо.
— Обикновено на близнаците се дават сходни имена. Защо не сте спазили този стар и почитан обичай, господин Юан?
— Първоначално жена ми ги бе нарекла Сапфир и Корал, господарю. Но преди тринайсет години жена на име Сапфир изчезна от един публичен дом в стария град при доста загадъчни обстоятелства. Реших, че това може да донесе лош късмет на детето ми, затова смених името му със Синьобяло, което пак напомня за цвета на камъка.
— Разбирам — съдията извади обицата и червения камък от чекмеджето и ги постави на писалището си. — Как изгуби тези неща? — обърна се той към Корал.
Тя вдигна глава и когато погледът и се спря върху бижутата, розовите й страни станаха тебеширено бели.
— Добре — сухо каза съдията. — По-добре да изчакаш в преддверието. Тао Ган, изведи я!
Докато помощникът му извеждаше момичето, съдия та Ди внимателно изучаваше Юан, подръпвайки бавно мустаците си. Най-накрая попита: