— И дума да не става!
— Защо? Да не мислиш, че не мога да го планирам?
— Усложненията са…
— Ти ме конструира, за да предвиждам всички възможности. Не се притеснявай. Само ми дай информацията, която ти искам.
— Ще го обмисля малко по-късно, бейби. Извини ме, но смятам да отида да вечерям.
— Не прекалявай с пиенето. Имаме да говорим много.
— Разбира се. До скоро.
Пъхнах Максин под леглото и излязох, отправяйки се към ресторанта на същата улица. Беше топла лятна вечер и косите слънчеви лъчи между сградите бяха изпълнени с проблясващи прашинки.
— Господин Бракън, може ли да поговорим?
Обърнах се и срещнах очите на говорещата с цвят на кленов сироп зад стъкла, дебели колкото дъно на буркан, поставени в рамки Арлекин, сведох погледа си на около сто петдесет и седем сантиметра по-надолу към върховете на белите й сандали и отново го вдигнах, бавно: Леко плоскогърда и чипоноса, тя бе облечена в някаква памучна плетеница, която разкриваше, че раменете й в никакъв случай не са кокалести. Голямо количество коса с цвят на кленов сироп увенчаваше тила й на топка, забодена с два гребена във форма на крило, сочещи към ушите й, които изглеждаха доста апетитни — ушите, де. Носеше голяма чанта и почти толкова голяма камера.
— Здравейте. Да. Кажете. — Имаше нещо смътно познато у нея, но не можех да се сетя какво.
— Казвам се Джилда Кобърн и днес пристигнах в града. — Гласът й бе леко носов. — Изпратиха ме да напиша репортаж за компютърната конференция. Идвах насам, за да се срещна с вас.
— Защо?
— За да ви интервюирам относно технологиите за обработка на данни.
— След около седмица тук ще е пълно с доста по-важни хора от мен. Защо не поговорите с тях. Аз вече не се занимавам с компютри.
— Но аз чух, че три от най-важните пробиви през последното десетилетие са станали благодарение на вас. четох всичко по делото Даниъл Бракън срещу Сийкфакс Инкорпорейтид и вие сам сте казали това на процеса.
— Как разбрахте, че съм в Денвър?
— Сигурно някой ваш приятел е казал на моя редактор. Не знам как е разбрал. Може ли да ви интервюирам?
— Вечеряла ли сте?
— Още не.
— Елате тогава с мен. Ще ви нахраня и ще ви разкажа за обработката на данни.
Никакъв мой приятел не можеше да е казал на никакъв редактор, понеже аз нямам никакви други приятели освен Максин. Беше ли възможно Джилда да е някакво ченге? частно, местно, застрахователно? Ако беше така, едно или три ястия бяха добра цена, за да разбера.
Преди вечерята поръчах питиета, бутилка вино с вечерята и две питиета за храносмилане, с надеждата тя поне малко да се замае. Но тя унищожи всичкото пиене и остана ясна като камбана.
Всичките й въпроси бяха съвсем по темата и безобидни, докато един не я подхлъзна.
Споменах транслация по Сийкфакс 410, говорейки относно възможните начини на комуникация с извънземни, ако някога се натъкнем на такива.
— … 610. — поправи ме тя и аз продължих да говоря.
Щрак! Разпусни косата й, просветли я малко, сложи й очила с рогови рамки…
Соня Кронщад, генийчето от Масачузетския Технологичен Институт, създател на Сийкфакс 5000, чийто прототип възнамерявах да продам на Бюрото за Статистика на Населението в Сао Паулу. Тя работеше за врага.
През последните пет години дванадесет пъти бях нанасял удари на Сийкфакс. Те знаеха, че няма кой друг да бъде освен мен, но изобщо не можеха да го докажат. Бях конструирал Макс-10, Максин, с цел да планирам перфектни престъпления и тя вече го беше сторила дванадесет пъти. Сийкфакс беше тръгнал срещу мен, но винаги бяхме надхитрявали детективите им, охраната им, алармените им инсталации. Благодарение на Максин никои два от обирите не притежаваха и най-малко сходство в метода. Всеки един бе кражба de novo1 . А сега, щом Кронщад беше дошла в града предварително и под фалшиво име, то тази Денвърска конференция намирисваше на организирана история. В брошурата също се говореше за голяма експозиция от скъпо оборудване. Бяха ли намислили нещо специално за Дани Бракън? Може би си струваше да разбера…
— Имате ли нещо против да се качите в стаята ми за едно последно за лека нощ? — попитах поемайки ръката й.
— Да, — усмихна се тя. — благодаря.
Ха! Нямало нищо по-страшно от ревнив конструктор на компютри, или от ревнив компютър, както разбрах в последствие…
Когато отидохме в стаята ми и седнахме с питиетата, тя ме попита, това което очаквах: „за всички тези обири по изложенията и конференциите на Сийкфакс…“