— Да?
— Би ми се искало да разбера мнението ви кой може да ги извършва.
— IBM, Радио Шак?
— Сериозно. Никога не е оставяна нито една улика. Всяко едно е всъщност перфектно престъпление. човек може да си помисли, че такъв престъпник би се насочил към по-голяма игра — да речем, бижутерски магазини или банки. Моята теория е, че това е някой, който има зъб на компанията. Вие как смятате?
— Не. — казах и докоснах с устни шията й, навеждайки се, за да й долея чашата. Тя не се отдръпна. — Вие предполагате, че това е един човек, а фактите сочат обратното. От докладите, които съм чел, между никои два от обирите няма сходство. Боя се, че за подземния свят изложенията на Сийкфакс просто имат славата на фасулска работа.
— Дрън-дрън! — каза тя. — Не са фасулска работа. За всяко едно от тях се вземат най-строги предпазни мерки, но крадецът изглежда се приспособява като самият той взема най-строги мерки. Смятам, че това е някой човек, който има зъб на компанията, човек комуто доставя удоволствие да я прецаква.
Тогава я целунах по устните, за да спре да говори. Тя се наведе към мен и аз я изправих на крака.
Някак стана така, че лампите изгаснаха.
По-късно, докато лежах и пушех, тя каза: — Всички знаят, че ти си този, който го прави.
— Мислех, че си заспала.
— Обмислях как да ти го кажа.
— Ти не си журналистка. — казах.
— Не, не съм.
— Какво искаш?
— Не искам да отидеш в затвора.
— Ти работиш за Сийкфакс.
— Да. Работя за Сийкфакс и съм влюбена в дизайна на 5280 и 9310. Знам, че те са твои разработки. Хората, които казват, че са ги направили не са чак толкова добри. Това са работи на гений.
— Наех един инженер-консултант — казах — вашият Г-н Уокър, за да ми помогне с някои от чертежите. Той отиде на работа в Сийкфакс една седмица преди да ми регистрират патентите. чела си неговите и моите показания. Това е причината той сега да е вицепрезидент.
— Значи затова извършваш тези кражби?
— Сийкфакс ми дължи два милиона сто тридесет и три хиляди и четиристотин и петдесет долара.
— Толкова много? И откъде знаеш?
— Като акционер имам право на преглед на счетоводните книги. Изчислих тази сума въз основа, на нарастването на дивидентите от акциите ми след като бяха въведени в употреба моите идеи. Но и това е много евтино. Произведенията на изкуството са безценни.
— Няма кой друг да е бил, освен теб, Дани. Видях онази електронна ключалка. Ти си я конструирал. На нея буквално стоеше подписът ти. чух колко огорчен си бил след делото, как си се заклел, че ще стъпиш на краката си…
— Е, и? Какво си седнала да ми разправяш догадките си? Разполагаш ли с нещо, което ще издържи в съда?
— Още не.
— Какво искаш да кажеш с това „още“?
— Дойдох тук преди да започне конференцията, защото знаех, че ще си в града и ще планираш сегашния обир. Дойдох, за да те предупредя, защото не искам да отидеш в затвора. Няма да понеса да бъда отговорна за това създателят на 9310 да се озове зад решетките.
— Като отдадем дължимото на това, че догадките ти са верни до една, как би могла да бъдеш отговорна за подобно нещо?
— Защото аз конструирах Сийкфакс 5000, — каза тя, — а в него са заложени всички известни факти относно Денвър и относно теб. Това не е прост склад за факти, Дани. Той е съвършеният детектив обработваш данни. Убедена съм, че ще може да екстраполира всяка възможна кражба, която би възникнала по време на конференцията, а оттам и да вземе мерки срещу нея. Няма вероятност да успееш. Ерата на изпечения криминален тип отмина, след като в играта влезе IDP.
— Ха! — казах.
— Не си ли достатъчно богат, за да се пенсионираш?
— Разбира се, че съм богат. — казах, — Но не е там работата…
— Разбирам мотивите ти, но моята работа е да не можеш да надхитриш 5000. Нищо не може да го надхитри! Дори ако отново изключиш електрозахранването, 5000 има вградено самозахранване. Каквото и да направиш, той ще изчисли незабавна контрамярка.
— Върни се в Сийкфакс, — казах, — и им кажи, че не ме плашат никакви бабини дивитини за някакъв компютър-детектив. Докато участват в изложения и конференции, ще трябва да са подготвени психически да понасят загуби. И също, че няма да приема нищо.
— Това не са бабини дивитини, — каза тя накрая, — Аз сътворих това нещо! Знам какво може да прави!
— Някой ден ще те запозная с Максин, — казах, — която ще те запознае с мнението си за някакъв триста и двадесет килограмов детектив.
— Коя е Максин? Приятелката ти или…
— Просто сме добри приятели, — казах, — но тя навсякъде идва с мен.
Тогава тя се облече бързо и след минута чух вратата да се хлопва.