— Никой няма да бъде бит с колан! — извика той. — Едно… две…
Това се случи преди възпитателният метод наказан след три предупреждения да придобие популярност, така че двете със сестра ми не знаехме какво означава броенето. Чудех се дали ще последва А, Б, В. Той спря на „три“ и тъй като не чухме „четири“ се подготвихме за най-лошото.
Слоун ме прегръщаше с всички сили. Плачът й премина в астматично задъхване и после тя започна да трепери неудържимо. Помъчих се да я успокоя, като разтривах гърба й, както прави майка ми, но бях прекалено заета с мисълта за предстоящия бой, за да й подействам успокоително.
Тъй като сестра ми беше изпаднала в пълна паника, на мен се падаше задачата да измисля план за бягство. В този момент Слоун не би могла да отведе кон до басейна, да не говорим да ме отведе до спалнята ми, без да ми сритат задника.
— Трябва да се качим горе и просто да го оставим да ни удари — прошепна сестра ми.
— А, според мен не е така. Нямам намерение доброволно да се оставя да ме бият. Плюс това идеята беше твоя и татко трябва да те удари два пъти.
— Искам всичко да свърши!
— Няма ебаси начин. Няма да се кача горе да ме бият.
Тогава за пръв път казах „ебаси“ пред друг човек и ми хареса как звучеше. Бях чувала братята и сестрите ми да използват мръсни думи, само че аз не смеех да ги изрека пред никого. Но много пъти се бях упражнявала сама в стаята си, като използвах различни каденци и интонации: „Ебаси, ебати, егати. Лайно, ебаси лайното! Разкарай се, изтривалка за гъз такава!“ Любимото ми беше „Ама че скапан духач“. Планирах да го подхвърля с небрежен тон на новите ми приятелки, когато покрай нас мине някой учител. В детската градина никой не проявяваше истинско разбиране към чувството ми за хумор, затова бях твърдо решена да го наложа в първи клас.
Изричането на думата „ебаси“ пред сестра ми ме катапултира моментално в ръководна позиция. Слоун ме изгледа с надежда. Напрягах се да чуя какво става горе.
Изведнъж всичко притихна, фантазирах си, че баща ми е забравил защо изобщо е искал да ни бие. Може би гледаше по телевизията борсовите новини и беше установил, че осемте му акции от „Гевреците на Ной“ са скочили четирикратно. Може би ако останехме достатъчно дълго тук долу, щеше да забрави какво сме направили и наистина да ни се зарадва като излезем. Можех да излъжа и да кажа, че съм влязла да търся клечки за уши и съм вдигнала фотоапарата, за да скрия от очи неочакваната гледка. Или да кажа, че съм искала да ми помогне за домашното. Баща ми много обичаше да си пиша домашното.
Не беше минал и половин час, откакто бяхме в мазето, и сестра ми започна да се оплаква, че е гладна.
— Къде според теб е мама? — попита тя. Майка ми беше добрата от двамата и винаги ни защитаваше, когато баща ни изпаднеше в някое от неприятните си настроения. Знаех, че тя няма да ни се сърди, защото винаги вземаше нашата страна, каквото и да направехме. Особено ако си мълчим за многото неща, които самата тя беше направила.
Беше достатъчно само да й припомня как преди седмица забрави да ме вземе от училище и по пътя за вкъщи ме нападна някакъв педофил. Къщата ни е на около километър от училището, но както си вървях по тротоара, някакъв мъж удари спирачки, изравни се с мен, а после ме попита дали знам някакви хватки. След като го огледах добре — дебел стар мъж със сива четина по лицето, облечен с работен гащеризон — хукнах към къщи по-бързо, отколкото бях финиширала на петдесетметровия спринт в училище по-рано същия ден. След като цели двайсет минути се карах на майка ми, че не ме е взела от училище и ме е изложила на евентуалната опасност да бъда отвлечена, тя се ядоса.
— Но не те отвлякоха, нали? — каза тя. — За щастие си успяла да му се изплъзнеш.
Майка ми е еврейка и изразява любовта си чрез храна и ласки. Тя не е от този тип майки, които идват да гледат училищните пиеси или мачове, но ако искаш да се направиш на болен и да си останеш вкъщи, тя е твоят човек. Когато отидеш в стаята й да се сгушиш при нея, ще извади киткет или сникърс от чекмеджето на нощната масичка и ще те изгледа с танцуващи очи. Тя е много сладка жена, но има нулева толерантност към всички еврейски майки в нашия град и иска да ги избягва на всяка цена. Ако има родителска вечер или учителска среща, още в самото начало стана ясно, че тя би предпочела да се самозапали, отколкото да отиде; имахме късмет, ако се появеше на нашия бат мицвах. За съжаление баща ми обичаше всички видове училищни събития и обикновено идваше с ботуши за сняг и пуловер, покрит с кучешки косми, сядаше на първия ред, свиркаше и подвикваше.