На всички момичета им потекоха лигите и започнаха да се записват за лични танци с него на сцената. Бързо стана ясно какво трябва да се направи. Трябваше да танцувам с него от името на целия отбор.
Никога не съм виждала всичките си приятелки да се побъркват по един и същ мъж. Повечето си имаха гаджета, а две вече бяха омъжени. Всяка от нас беше потънала в личната си фантазия какво може да се направи с такова тяло и знаех, че на мен се пада задачата да осъществя фантазията на практика. С крайчеца на окото си видях, че Лидия и Айвъри започват да се облизват, и ги предупредих да се оттеглят.
— Той е мой.
Като се изключат те двете, нямах голяма конкуренция, освен всяко второ момиче в клуба. Е, и те можеха да го имат — аз го исках само за малко. Една приятелка ми купи танц с него и ме извикаха на сцената. Трябва да ви кажа, че не съм голям фен на стриптийз клубовете. Обичам да има малко загадъчност и личното ми убеждение беше, че мъжете изглеждат по-добре облечени. Грешах. Получих танца си — и задника му в лицето си — но успях да запазя спокойствие. Той имаше най-прелестното лице, което съм виждала. Сладки бебешко сини очи, тъмна коса и най-чаровната усмивка във Вегас.
Докато танцуваше около мен на сцената, ме попита къде живея и му отговорих в Лос Анджелис. Той каза, че също живее там и идва тук на работа през уикенда. Нищо особено — стриптийзьор, който живее на едно място и работи на друго. На това му викам да си посветен на занаята. Дадох му телефона си и се сбогувахме. Свърших си работата.
Момичетата ме накараха да им обещая, че ще изляза с него.
— Да изляза с него? Няма никъде да излизат. Ще отида при него и ще го имам.
Веднага започнах да се чудя колко ли трябва да отслабна, за да бъда приемлива за стриптийзьор. Той през цялото време виждаше само колежки с перфектни тела. Може би трябваше просто да подобря тонуса си. Такива мисли ми се въртяха в главата през следващите няколко минути, докато намерих лимузината и после минибара.
Гръм ми се обади следващата седмица. Направи опит да ми каже истинското си име, но бързо го прекъснах:
— Гръм ми харесва. Хайде засега да се придържаме към това име.
— Добре, но никой не ме нарича така — каза той с дрезгав глас. Този човек започваше да ми разкрива прекалено много подробности.
— Няма значение — отговорих аз. — Как мина пътуването от Вегас? — Трябваше да се преструвам, че се интересувам от подобни глупости, преди да попитам кога мога да отида на гости при него и да му седна на лицето. Не го изрекох на глас, разбира се. Никога не казвам на глас нещата, които наистина искам. Ако правех така, нямаше да имам никакви приятели.
— Може ли да те поканя на вечеря? — попита той.
— А защо само да не пийнем нещо? — предложих аз. Трябваше ми само адреса му, но не исках да го изплаша.
Срещнахме се в бар „Лава“. Предпочитах да е някъде по-близо до апартамента му. Казах му, че не искам да кара до някое далечно място след пътуването си от Вегас.
Той се появи с памучна риза и сини джинси. Нищо екстравагантно — приличаше малко на дървосекач, малко на модел от мъжки календар. Взирах се в памучната риза и се чудех дали е от плат, който действително мога да разкъсам с две ръце. Реших, че сексът трябва да бъде много груб.
Обърнах няколко водки Колинс и го разпитах за живота и плановете му за бъдещето.
— Ами току-що навърших трийсет и седем (това ме гръмна, защото изглеждаше най-много на двайсет и девет) и сега искам наистина да се фокусирам върху актьорските си умения.
О, господи! Огледах се да видя дали някой го е чул.
— Актьор? — казах аз, като се мъчех да проявя интерес. — О-о, това е толкова… Имаш страхотна външност, сигурна съм, че няма да ти е трудно.
Кой човек с ума си решава да стане актьор на крехката възраст трийсет и седем години? Вдигане на тежести може би, но актьор? Сериозно ли говореше този човек? С какво си беше губил времето досега? Е, сигурно със стриптийзьорство. Казват, че хората трудно се отказват от такива пари. Гръм сподели, че печели от три до четири хиляди през уикенда, което в сравнение с моя чек за безработни от 311 долара седмично звучеше като много приятен доход. Но беше невъзможно да отида с него на сватбата на Сара. После нямаше да се отърва от приказки. Само се усмихнах и си казах: „Говори, говори, сладко задниче“.
— Значи ти си комедиантка — отбеляза той. — Кажи нещо смешно.
— Добре. Най-хубавото, ако си алкохолик, е, че когато се отегчиш на някой купон, може да си тръгнеш, без да казваш довиждане, а хората ще си помислят, че си припаднал.