— Ти алкохолик ли си? — попита ме той.
— Не става дума за това — отговорих аз. И не обичам думата „алкохолик“. Предпочитам да се разглеждам като „напреднал пияч“ .
— Объркан съм — каза той. Беше съвсем очевидно, че Гръм прекарва голяма част от времето си в объркване, затова превключих разговора обратно към кариерата му.
Да слушаш приказки за желанието на някой да стане актьор си има граници и аз стигнах моите. Налагаше се да приключим този глупав разговор незабавно. Извиних се, че трябва да отида до тоалетната, като се надявах, че през това време той ще си изпие бирата и можем да пристъпим към действие. В тоалетната се запознах с две момичета, които се подиграваха на някакво момче. Очевидно той не можеше да произнася „л“. Казах им, че това е нищо.
— Ако искат да видят нещо наистина смешно, трябва да дойдат и послушат една минута какво приказва Гръм.
— Не съм сигурна дали този човек може да чете — казах аз и им описах обстоятелствата около нашето запознанство.
Те се развълнуваха от мисълта да го видят и трите заедно се върнахме на масата.
Представих ги, като обясних на Гръм, че сме приятелки и сме се срещнали случайно. Те се спогледаха и почнаха да се хилят. Беше ясно, че са останали запленени от красотата му. А и кой не би останал? После едното момиче ми прошепна:
— Може ли да говори?
— Да, може, не е шимпанзе — отговорих аз.
— Попитай го нещо — настояваше тя.
Това е гадно, помислих си аз.
— Какво да го питам? — казах аз със стиснати зъби.
— Питай го как се пише някоя дума — предложи тя.
Това ми дойде в повече. Почувствах се неудобно, че се държа толкова лошо към Гръм. Припомних си как по-големите момичета ме тормозеха в училище и изпитах угризения. Тогава бях решила, че никога няма да се държа по този начин към другите, а ето че сега правех точно това. А може би и нещо по-лошо, защото технически бях възрастен човек и не биваше да постъпвам така. Освен това в някакъв момент той щеше да загрее. Беше малко муден, но не можеше да се каже, че е изпаднал в мозъчна смърт.
Затова си взехме довиждане с момичетата и хукнахме към неговата квартира. Казах му, че искам да разгледам портретните му снимки.
Двайсет минути по-късно бях във въздуха и имах чувството, че ще ми се откачи дъното. Оказа се, че този човек не е толкова глупав. Наистина знаеше как да се държи с жени. Беше откачен, груб секс. Не можех да му се наситя. Подхвърляше ме насам-натам и ме приковаваше в една или друга поза. Кожата му беше мека, а гърбът му беше такъв, че имах желание никога да не го пускам. Мускулите на ръцете му бяха твърди и имаше красив, съвършен задник. Разбира се, бях видяла всичко това и когато беше на сцената, но сега изживявах фантазията на всяко момиче и всеки гей. Имаше меки устни. Действително хубави меки устни. Обичам мъжете.
В мъж, който знае как да се отнася с жените, има нещо наистина прекрасно. Помислих си, че може да е любов. Дори останах да спя при него. Знаех, че пак ще се върна тук. Много важно, че не може да смята. Този мъж беше нещо като пратеник на бога.
Двамата с Гръм започнахме да се виждаме редовно. Възприехме друг модел — прескачахме напълно формалности като питието в бара и отивахме направо в квартирата му. Всеки път сексът беше страхотен. Дори ми беше приятно да спя до него. Струваше ми се, че спя до носорог. Тялото му беше толкова грамадно, че се чувствах като миньон. Исках да се изфукам с него пред приятелките си, но предпочитах да си мълча. Разкъсвах се.
Обадих му се една неделя, докато се връщаше с колата от Вегас. Не ми се зарадва много. Усетих, че има нещо и че тази вечер няма да сме заедно. Каза ми, че е изтощен от пътуването и не знае дали ще му е приятно да му отида на гости. Какво? Много изморен? Разбирах, че нашето изпълнение, достойно за „Цирк дю Солей“, изисква известна физическа издръжливост, но мислех, че си заслужава усилието. После той изплю камъчето. Беше се запознал с друг и искаше да влезе в сериозна връзка.
— Момиче ли е? — попитах аз.
— Да — отговори той. — Ти наистина си прекрасна и си прекарвахме много хубаво, но според мен и двамата знаем, че това не е нещо, което ще продължи. Просто не виждам как бихме могли да имаме сериозна връзка.
О, боже мой. Не можех да повярвам, че Гръм иска да ме разкара. Не можех да повярвам, че някой, на когото дори не знам истинското име, иска да ме разкара. Престоят ми в рая беше свършил и един мъж, който си изкарваше хляба с разсъбличане, ми казваше, че не ставам за съпруга. Дали защото не бях достатъчно гъвкава? Достатъчно сериозна? Виждахме се поне два пъти седмично. Колко по-сериозна можеше да е връзката ни?