— На телефона ли си? — попита той.
— Да.
— Наистина съжалявам.
— Няма нищо. Разбирам — излъгах аз. — Има ли някакъв начин все пак да те видя тази вечер?
Мълчание.
— Довиждане, Челси. Желая ти всичко хубаво. — Той затвори. Е, напред и нагоре. Разбивали са ми сърцето и преди, но сега за пръв път чух как животинчето ми проплаква. Не знаете какво е тъга. Дни наред не искаше да излезе от къщи.
Мъничка висулка
Ако малко момченце има малък пенис, няма нищо страшно. Но ако момченцето продължи да расте, а пенисът му — не, става много страшно. Ужасно ми е мъчно за мъже с малки пениси. Какво биха могли да направят? Предполагам, че биха могли да се подложат на уголемяване на пениса, но има ли хора, които наистина правят това? Надявам се.
Едно лято имах кратка свалка с едно лице с малък пенис. Единственото ми извинение беше, че той беше много забавна компания — а аз току-що бях навършила двайсет. По онова време не знаех, че няма нищо лошо да изоставиш някого в критичен момент. И определено не знаех, че е лошо да говориш с него за малкия му пенис.
— Между другото, нали ще ми кажеш, когато си вече вътре?
А и момчето беше след черния ми период, в който никога не срещнах пенис, по-малък от бебешка ръка. Мислех си, че може би това е цената, която трябва да платя на белия човек, защото съм предпочела черни мъже.
Прехвърляме се пет години по-късно в един клуб, който се казва „217“ в Санта Моника, и към малко екстази. „217“ е клуб за танци и за да отида в „217“ и да правя, каквото правят всички други, се налагаше да взимам наркотици. Обичам екстази в малки количества и после обичам да повторя пак след около час — пак в малки количества. Не обичам да предозирам. Може да кажете, че съм старомодна.
Всички бяхме в настроение за бурна нощ. Айвъри току-що се беше разделила с гаджето си, един архитект от Холандия. Айвъри не беше излизала с мъж без акцент, откакто бяхме завършили училище. Лидия се възстановяваше от ужасна раздяла с мъж, който я беше третирал като лайно почти две години. Гледах го в продължение на две години как излиза от кръчмата и не само сваля приятелките й, но и после й разказва какво е станало. Тя си мислеше, че той просто трябва да порасне. Човекът беше трийсет и пет годишен, което в Лос Анджелис е двайсет и пет, и по нищо не личеше, че ще се промени — нито сега, нито по-късно. Най-лошото нещо около него обаче беше неприятният му дъх.
След първата им среща Лидия ми се обади и ми каза:
— Много ми харесва, като се изключи това, че има лош дъх. Отидохме в моя апартамент…
— Какво каза? — попитах аз.
— Отидохме в моя апартамент…
— Чакай малко. След като си разбрала, че има лош дъх, защо сте отишли в твоя апартамент?
— Ами… — Тя замълча.
— Какво ами! — скарах й се аз. — Слушай, Лидия, халитозисът не е началото, а краят на една връзка. Той не е нещо, което се поддава на лечение. Освен ако разполагаш със стъргалка за език, за която не си ми казала.
Двете с Айвъри започнахме да му викаме ДЗ. Дъх на задник. Много преди раздялата и Лидия започна да използва този прякор.
Айвъри, добрата стара Лидия и аз летяхме високо на трите си хапчета екстази. Трийсет минути преди да отидем в клуба Лидия изчезна, а двете с Айвъри танцувахме. Видях, че от бара ме наблюдава един сладур. Любимият ми тип са бели мъже с черна коса и прилични обувки, а този определено отговаряше на това описание. Вероятно се чудеше какво ми дава правото да танцувам, но изглежда се забавляваше от гледката. Както сигурно се чудеше и останалата част от публиката. Скочих от малкия дансинг, като изпълних ножица, и се насочих към него. Трябва да знаете, че когато танцувам на сцена, се освобождавам от всички задръжки.
— Ти си сладур — казах му завалено аз. Името му беше Бък. Лесно беше да го запомня, защото се римуваше с това, което щяхме да правим по-късно. Беше малко по-едър, отколкото обикновено харесвам, но по секси начин, и имаше приятен тен. Помня също, че се смееше от сърце. Обичам мъже, които знаят как да се смеят. Потанцувахме малко, после отидохме в задната част на бара да се натискаме.
Препипването на публично място е едно от нещата, който най-малко обичам. Според мен наистина е неприятно и просто е гадно. Освен ако не препипват мен. Тогава не съм чак толкова против.
Занимавахме се с това около час, като пиехме, пушехме и се целувахме. Може би ще е по-точно да кажа — лигавехме се. В един момент приятелките ми дойдоха при нас, хвърлиха ни един поглед и почнаха да се смеят. Сякаш никога не се бяха натискали пред хора. И особено Лидия, която само преди седмица се беше събудила на пода в банята си.