— Колата има проследяващо устройство.
Мълчание.
— Проследяващо устройство? — попита той. — Като гълъб?
— Да! — отговорих аз. Точно като гълъб и тя няма да я намери, ако е в подземен гараж. Ей сега ще се върна.
Преди да може да каже нещо, събрах нещата си и си тръгнах. Изчезнах.
Точно както ми каза, вратата се отвори веднага щом с тойотата ехо се приближихме до нея. Двете с моята тойота ехо си тръгнахме за вкъщи. Нямаше нужда да преповтарям урока за малкия пенис. Беше време за по-голяма играчка.
Когато на другата сутрин разказах на Айвъри колко малък беше пенисът му, тя каза:
— Боже, Челс, не е трябвало да го оставяш така, може да го е бивало за други неща.
— Например за какво? — попитах аз. — За математика?
Не ми вярвайте за нищо
Разбирате, че сте спали с много мъже, ако влезете в банката и видите мъж, с когото сте правили секс, на плакат в естествен ръст и надпис: „Кредити за малкия бизнес“.
Имам този наистина лош навик да не мога да се сдържа да не лъжа, когато пия. Работата е там, че никога не става дума за нещо, за което се налага да лъжа. Разбира се, понякога е необходимо да излъжеш, за да не отидеш на някакъв купон; понякога лъжем, за да не обидим другите. Но да лъжеш, че баща ти е изобретил гласовата поща, е съвсем друго нещо.
Веднъж се видях с едно момче за няколко часа. Запознахме се в един бар, който се казваше „Елдорадо“, и успях да го забърша точно когато спряха да сервират. Беше сладур и го желаех болезнено. Беше забавен, интелигентен и интересен — спомена, че прекарва всеки уикенд в Мексико в едно сиропиталище, което е основал.
На тръгване той се колебаеше дали да дойде в моя апартамент. Момчето не се сваляше лесно и това ми харесваше. За щастие представлението не продължи дълго и скоро вече бяхме на път към апартамента ми, който за удобство се намираше на другия ъгъл.
Сексът беше над средното и бях развълнувана, защото това момче наистина ми харесваше и знаех, че нататък ще стане още по-хубаво. После на другата сутрин той се обърна в леглото към мен и попита:
— Я кажи, баща ти наистина ли е собственик на „Америкън еърлайнс“?
Изгледах го с недоумение. Минаха около трийсет секунди, докато се сетя за какво ме пита. Обърнах се, за да не го гледам в очите и потръпнах. Нямаше никога вече да видя това момче. Прекрасно, помислих си аз. Още едно момче, което няма никога да опозная.
— Да — казах аз неуверено. — Защо? Искаш да пътуваш за някъде ли?
Щеше да е много по-лесно никога да не вдигам телефона, когато ми се обажда, отколкото да си призная, че съм за лудницата. Трябваше веднага да сложа край на това и да науча още един ценен урок: никога да не лъжа, когато пия. Всеки нормален човек би взел решение напълно да спре да лъже. Реших да се огранича с това да лъжа само когато съм трезва.
Прескачаме във времето няколко месеца по-късно, след като се запознах с това момче, чието име не мога да си спомня за нищо на света. Нека го наречем Майк. Имаше един куп Майкове, така че сигурно е бил един от тях.
Разполагах с много свободно време, защото Айвъри и Лидия си имаха гаджета и прекарваха всяка минута с тях. Обикновено това не би представлявало проблем за мен, но преди месец, на двайсет и петия ми рожден ден, двете бяха казали на всички поканени да ми подарят вибратор. Айвъри и Лидия се държаха така, сякаш те самите никога не бяха преживявали сух период. Вярно е, че от цели четири месеца не излизах с никого и не бях правила секс, но се мъчех да не мисля колко дълго време е това.
Да ти подарят един вибратор за рождения ден е почти забавно; да ти подарят дванайсет не е. Първо, всички напълно пренебрегнаха факта, че имам клиентска карта във веригата магазини за алкохол „Томс Ликърс“. Второ, от колко вибратора има нужда едно момиче? Трябва му само един. Какво да правя с тези вибратори, групов секс със себе си?
По онова време работех в една малка закусвалня на Пасифик Палисейдс. Понякога след работа отивах в близкия „Старбъкс“ и четях. Няколко пъти се срещнахме там с него и приятеля му и се впуснахме в бурен флирт. Умирах си това да доведе и до бурно натискане, но внимавах да не изглеждам отчаяна. Това момче беше точно по мой вкус. Имаше тъмна коса, божествено лице и много добро телосложение.
Изглеждаше нещо средно между Том Круз и Хълк. Беше строителен работник и се мъчеше да пробие като актьор. Това, че иска да стане актьор, ме дразнеше, но не беше проблем. За да балансирам нещата, си го представях как един ден има собствена строителна фирма и как с каска на главата раздава заповеди на хората си. Макар че това очевидно нямаше да е сериозна връзка, определено исках да се възползва от мен.