На третата ни среща той най-после ме попита дали не искам „да отидем да хапнем нещо“. Така строителните работници те канят на вечеря. Помня, че силно се изчервих, което изобщо не е в характера ми. Той ми каза, че съм се изчервила, от което се изчервих още повече. Момчетата обичат да се изчервяваш. Опитвала съм се да се изчервявам нарочно, но никога не мога да го направя под натиск.
Отидохме да ядем суши някъде в Лос Фелис. Каза ми, че живее при своя приятелка, която е извън града. Пуснала го да спи при нея, докато си намери квартира.
Изпихме няколко сакета и си разделихме две големи бири сапоро. Платих сметката, защото ми беше мъчно, че още не е пробил като актьор. Не знам защо го направих, след като самата аз работех нелегално в закусвалня три сутрини седмично, за да допълня чека за 311 долара, който получавах като безработна. Наред с пристрастеността си към алкохола изглежда страдах и от мания за величие.
Самопоканих се в квартирата му. Той прие. Карах с моята тойота ехо след неговия форд пинто. Нали ви казвам — двама души, които са се провалили в живота.
Поприказвахме си, докато разглеждахме картините и снимките на приятелката му. Сигурно бяха наистина близки, защото навсякъде имаше снимки на семейството му. Той каза, че е заминала за известно време, за да се снима в някакъв филм, така че квартирата сега е почти изцяло на негово разположение. Не ми хрумна да се усъмня, вероятно защото не го бях повикала на кастинг за постоянна роля във вагината ми. Знаех, че може да се видим пак, но нямаше да станем неразделни. Също така не ми хрумна, че и някой друг може да лъже толкова много, колкото мен. Ако се интересувах от нещо повече от проникване, пинтото би трябвало да ме отрезви и да ме върне към действителността.
Тръгнах си малко след секса, защото леглото беше неудобно и предпочитах да се прибера мръсна и с изпомачкани дрехи вечерта, когато не е толкова светло.
Видяхме се още няколко пъти и беше доста приятно. Веднъж дори преспах при него — защото бях прекалила с джин и тоник. Вероятно вече сте забелязали, че пия с удоволствие най-различни питиета. В това отношение вярвам в равноправието и нямам любимци.
Последната вечер, която прекарахме заедно, отидохме на боулинг и ми се случи поредното нещастие. Избрах топка, която беше прекалено малка за пръстите ми и когато се опитах да я хвърля — за да изпълня, както си фантазирах, сполучлив удар — топката остана в ръката ми и ме повали на земята. Направих пълно салтомортале, като се търкулнах по хлъзгавия под и се озовах в улея. Всички служители веднага се събраха около мен от страх, че ще ги съдя. Двамата с Майк се посмяхме на случилото се, но знаех, че дълбоко в себе си малко се страхува за мен.
След тази вечер отношенията ни станаха малко неловки. Усещах, че започвам да го харесвам, че ставаме малко като двойка. Тръгнах си и не говорих с него няколко дни. Исках да му се обадя, но се борех с това желание. Не исках да се влюбвам в строителен работник/актьор /шофьор на форд пинто.
Накрая се предадох и му се обадих след седмица. Той побърза да приключим разговора и ми позвъни чак на другия ден. Голяма работа, казах си аз. Нямах намерение да го преследвам. Виждала съм приятелките си да влизат в подобни отношения и те ми се виждаха много неприятни и пълна загуба на време. На ценно време, което биха могли да прекарат в пиене.
Не бях споменала на Майк, че работя на непълен работен ден като сервитьорка, затова можете да си представите изненадата ми, когато след няколко дни го видях да влиза в ресторанта с една пищна брюнетка, която лесно би могла да гарантира елиминирането ми от всеки конкурс за красота по бански костюми. Мамка му.
Беше единайсет и половина сутринта и аз бях последната останала сервитьорка, преди да застъпят момичетата за обяд. Колкото и да беше невероятно, Майк седна на масата, която обслужвах. Единственият ми избор беше да си тръгна, да се прибера вкъщи и никога повече да не се обадя в ресторанта. Освен ако не измислех някакъв друг план, който да включва смъртта на някой роднина.
Бързо прехвърлях вариантите в ума си. Дори някой мой роднина действително да беше умрял, нямаше причина да не обслужвам физически дадена маса, докато не дойде някой, който да ме замести. Ставаше много сложно. Освен това собственичката на заведението ми правеше голяма услуга, като ми плащаше под масата, така че не можех да я зарежа. Помислих си дали да не помоля момчето, което събираше празните чинии или може би готвача да обслужат Майк, но като им казах, те се разсмяха. Не знам дали се смееха, защото за пръв път ме виждаха изпаднала в истерия, или защото не говореха английски и си мислеха, че им казвам нещо смешно.