Грег познаваше Нейтан от посещението си в Лос Анджелис и двамата се прегърнаха сърдечно.
— Това ще е фантастично — каза ми Грег на път към кухнята.
Щом Нейтан свърши с малкото пиршество, което му беше приготвила майка ми, той попита къде е стаята му и веднага се преоблече в дрехите си за джогинг. Беше рано следобед и всички бяха на плажа, затова нормално хаотичната ни къща, пълна с петимата ми братя и сестри, техните възлюбени и половин дузина деца, беше празна и необикновено тиха.
Дадох указания на Нейтан в каква посока да тича, като реших да остана вкъщи и да загладя нещата.
Щом Нейтан отиде на джогинг и вратата зад него се затвори, баща ми вдигна глава от вестника, който четеше, и ме изгледа ядосано над очилата си, свалени ниско на носа.
— Е, Челси изглежда е довела вкъщи поредната откачалка — каза той на майка ми.
Налагаше се да сменя бързо темата от страх, че баща ми, който и без това беше кисел, ще изпадне в още по-лошо настроение, затова го попитах дали градинарят е свършил с подготовката на ливадата за сватбата.
— Да, свърши — отговори баща ми с безразличие. — Казах му да вземе като хонорар една от липите.
— Какво? — попита майка ми.
— Едната липа. Имаме две и обикновено се срещат само в Германия. Много са редки.
— Мелбин — каза майка ми, — как според теб ще вземе едно от дърветата ни?
— Много просто — отговори баща ми. — Трябва само да го отреже и да го натовари на камион. Не е кой знае колко трудно.
Лицето на Грег светна. Грег много се забавлява от всички бизнес маневри на баща ми. Убеден е, че баща ми е напълно луд и оперира в съвсем друго измерение.
— Защо градинарят би пожелал едно от дърветата ни? — попита невинно Грег.
— Тези дървета са много ценни, Грег. Те струват около хиляда и петстотин долара. Въпросът е кой не би пожелал такова дърво.
— Добре — отговори Грег, — но градинарят не се занимава с търговия на дървета. Дървото не е нещо, което може да закараш на пазара и да го продадеш.
— Не съм сигурен — каза баща ми и продължи да чете вестника си.
— И кога ще го отреже? — попита майка ми.
— Не знам, трябва да доведе хора и да вземе камион под наем — каза той.
— Е, дано да не е преди сватбата — каза майка ми.
— Може би ако имаме късмет, ще го отреже точно в разгара на сватбата — каза Грег.
— Не, едва ли би постъпил така — каза баща ми, като че ли брат ми говореше сериозно.
— Сигурно в еВау ще се скъсат да наддават — каза Грег.
— Ако иска да го продава в еВау, нека го продава там, какво ме интересува? Знам само, че този човек направо ни ограби — каза баща ми.
Отидох в стаята си, преоблякох се и слязох пак долу, където заварих сестра си и годеника й. Бяха ходили на гости на свои приятели, пристигнали за сватбата.
— Погледни каква фигура — каза баща ми, като ме видя по бански костюм. — Тази вечер сме много секси!
После смушка сестра ми и добави:
— Погледни каква фигура — като пясъчен часовник. Може да ти разбие сърцето, да, такава е.
Слоун реагира както винаги с отвращение.
— Това е дъщеря ти, татко. Не е прието да й правиш комплименти за фигурата.
Не бях съгласна. Обичам комплименти и не ме интересува откъде идват. Освен това баща ми винаги ни възхвалява, докато почнем да изпитваме неудобство, само за да се обърне в следващата минута и да подхвърли нещо като: „Някои жени се омъжват чак след като прехвърлят четирийсетте“.
— Татко е влюбен в теб и според мен това е отвратително — каза Слоун.
— Обичам еднакво всичките си дъщери — обяви той. — Всяка от вас е по-хубава от другата!
— Така ли? И къде съм аз в тази класация? — попита Слоун.
— В началото — отговорих аз. Баща ми се обърна към мен.
— Много си безочлива, мила. Мъжете невинаги могат да приемат това. Ти си едно от тези момичета, които са способни да вършат всичко сами. Да спечелят състояние, да имат няколко деца… да построят къща.
— И от кого ще са децата, татко? — попита Слоун.
— Все едно от кого! Днешните жени са точно такива. Тази твоя сестра все много знае — каза той на Слоун и после ме погледна. — Но ти си прекалено умна и много мъже сигурно се плашат от теб. Точно затова обичаш да се движиш с откачени типове като твоя приятел Нейтан.
— Слоун, научи ли новината? — попита Грег.
— Да — намесих се аз, като не обърнах внимание на забележката на баща ми. — Утре няма нужда да плащаш на кетъринга, може само да им дадеш някое от дърветата ни. Те са много редки.