Вратата се отвори широко и влезе Нейтан — след джогинга от него се лееше пот.
— Това място е красиво, господи, Мелвин, много красиво — каза той на баща ми. После забеляза Слоун. — Ти трябва да си Слоуни Балоуни! Ура! — изкрещя той и изтича да я прегърне.
Бъдещият ми зет се измъкна през задната врата веднага щом усети, че евентуално и него го чака прегръдка. Баща ми смъкна вестника на пет сантиметра под очите си и наблюдаваше Нейтан като детектив, преследващ заподозрян.
— Силвия — каза Нейтан на майка ми, — много бих искал едно плодово мляко.
— Хей, задник такъв — прошепнах аз, — това да не ти е супермаркетът.
— Челси, чух какво каза — отговори майка ми. — С удоволствие ще приготвя плодово мляко на Нейтан.
— Хубаво, хайде направи едно плодово мляко и за кучето — каза баща ми и измърмори нещо под носа си.
След като прекара четирийсет минути под душа, а после остави екипа си за джогинг на пералнята и помоли майка ми да не пере заедно шортите и тениската му, Нейтан вдигна телефона и отиде в спалнята, където спяха всички деца.
Бързо се измъкнах на терасата, за да избегна по-нататъшни разправии с баща ми. Половин час по-късно, когато се върнах вътре, Нейтан все още спореше на висок глас със своя букмейкър/любовник, а баща ми го подслушваше през бебе монитора на сестра ми, който държеше на сантиметри от ухото си. После стана, хвана ме за ръка и ме завлече в кухнята.
— Знаеш ли какво е шнорер? — попита ме той.
— Татко, какъв ти е проблемът? — казах аз.
— На идиш шнорер означава авантаджия. Този твой приятел — този файгеле — отговаря на класическото определение за авантаджия и това никак не ми харесва. Кога ще пусне проклетия телефон? Трябва да уреждаме сватбата на тази твоя сестра — мормонката — и тук няма покритие за мобилния. Що за мишигас е това? — Мишигас е друга дума на идиш, която означава лудост. — Знаеш ли, че си има букмейкър? Къде е израснал този човек, в гората ли?
— Пусни ми ръката, татко.
— Никак не ми харесва. Я ми кажи истината, да не е изпаднал в делириум? — попита баща ми съвсем сериозно. Това беше неговият начин да ме попита дали Нейтан не взима наркотици.
Истината е, че Нейтан взима всякакви наркотици, но не си представях, че е успял да се качи на самолета за сватбата на сестра ми с доза амфетамин, скрита в ректума му. И доколкото ми беше известно, преди сватбата не беше взимал нищо, само пиеше. Неговият модус операнди е да изпада в няколкоседмични запои, а после да прекарва два-три месеца в пълно въздържание. Когато е в запой, Нейтан има навик да стои буден цяла нощ, надрусан до козирката, и после да се обажда на мен или на някой от приятелите ни в седем сутринта, за да обсъждаме теми като защо в играта „Монополи“ Болтик Авеню е по-евтино от Вентнър, когато всъщност локацията му е по-добра. Има и дълги периоди на мълчание — ако не броите моментите, в които скърца със зъби или потракването на вертикалните щори, когато застане на прозореца и се оглежда за ченгета. Винаги искам да затворя, но се страхувам, че може да си глътне езика.
— Татко! — невинно отговорих аз. Нейтан не взима наркотици. Престани да се държиш така. Бъди любезен с него! — Когато баща ми не харесва някого, не е нужно да си екстрасенс, за да го разбереш. Той е деликатен като секира — стига ти само един директен поглед в очите. И въпреки че някога се забавлявах да го гледам как се ядосва, отдавна бях оставила зад себе си златните години, когато да разочаровам баща си ме изпълваше единствено с пълно въодушевление. На около двайсет и четири осъзнах, че просто искам да преживея отново онова вълнуващо чувство, което изпитваш, когато на шестнайсетгодишна възраст за пръв път кажеш на баща си, че си бременна и мислиш да родиш детето.
— Само го дръж по-далече от майка си и по-далече от кучето — нареди баща ми. Грег влезе в кухнята точно при тези думи.
— Да, Челси, според мен това е добра идея. Освен разбира се, ако кучето не си носи презервативи — каза Грег. Баща ми мрази чувството за хумор на брат ми дори повече, отколкото мрази моето. Той изгледа и двама ни с отвращение и се отправи към храстите.
— О, виж, татко отива да се облекчи. Колко очарователно — каза Грег, докато гледахме как баща ми си сваля ципа.
Най-после Нейтан освободи телефона и му предложих да отидем на плажа. Той отговори, че предпочита да остане на терасата и да се любува на гледката.