След малко почнаха да пристигат още роднини и се надявах, че ще отклонят поне малко вниманието от Нейтан. За щастие сестра ми Слоун го хареса. Той й правеше абсурден брой комплименти и Слоун му се връзваше. Ако не превъзнасяше „пронизително сините й очи“ й обясняваше колко му харесва, че пръстите на краката й са еднакво дълги. Това й даде смелост да го затрупа с въпроси за членството му в Алианса на гей активистите.
Надявах се, че и баща ми ще остане очарован от Нейтан, както ставаше с повечето жени, но нито той, нито братята ми не искаха да имат нищо общо с него. Почувствах се неудобно, че съм го довела с мен и съм разочаровала семейството си. Истината беше, че Нейтан наистина се държеше ужасно. Той имаше мнение за всичко и говореше нонстоп, като почти не даваше възможност на никой друг да каже нито дума. Мъчех се да го примамя навън, по-далече от баща ми, но той колкото по-ясно усещаше, че не може да го спечели, толкова повече разширяваше атаката си. Когато не хвалеше баща ми какъв късметлия е, че има достатъчно силна сперма, за да произведе шест здрави дера, той си поръчваше ядене от майка ми, сякаш се намираше в денонощен ресторант. Беше минал само един ден от пристигането му и вече беше изял близо шест различни блюда, като искаше всичко да му се приготвя без абсолютно никакво олио или масло.
— Защо не отидем до града да пийнем по нещо? — предложих аз, като за десети път насочвах Нейтан към вратата.
— Защо ще напускаме този рай? — каза той и се освободи от хватката ми. — Тук имаме всичко необходимо.
— Не знам, Нейтан, може би защото се държиш като задник и защото майка ми не ти е личен готвач.
— За какво говориш?
— Давай го малко по-кротко, може ли?
— Слоун ме обича, а също и кучето, Уайти. Как може да говориш такива неща?
— Кучето се казва Уайтфут! И родителите ми не дават пет пари кой го харесва.
— Винаги преувеличаваш нещата! — каза той и ме остави сама пред вратата.
Към 8 часа вечерта нямах друг вариант, освен да разредя два тиленола в маргаритата му. Час по-късно той беше в леглото.
На другия ден беше сватбата на сестра ми и Грег ме събуди, за да ми каже, че Нейтан вече е говорил по телефона със своя букмейкър повече от час.
— Сега излезе да се поразходи с един от каяците. И татко го наблюдава с бинокъла. Възможно е всеки момент да изкризи — каза развълнувано Грег.
Слязох в кухнята, където майка ми правеше палачинки с боровинки.
— Миличка, според мен трябва да изкараш приятеля си Нейтан от полезрението на баща си, когато се върне — каза майка ми. — Баща ти всеки момент ще изхвърли бъбречен камък. Направила съм списък на нещата, които двамата с Нейтан да купите в града.
— Добре — казах аз. — Извинявай, той обикновено не е такъв.
Влезе баща ми.
— Няма да мога да си държа езика зад зъбите още дълго.
— Татко, моля те, извинявай. Не му казвай нищо. Той е имал труден живот и баща му го е биел.
— Съвсем основателно! — отговори баща ми и лапна една боровинка. — Е, да се надяваме, че ще стигне с каяка обратно в Калифорния, откъдето е дошъл. Или ако имаме късмет, ще падне гъста мъгла и ще се загуби. Искам да изчезне от полезрението ми. Избрала си си страхотно гадже, Челси, истински мъж!
Очевидно родителите ми бяха обсъждали полезрението на баща ми.
— Защо от всичките си тъпи приятели в Лос Анджелис избра да ни доведеш точно този гей? Да не се мъчиш да ни съобщиш нещо? — каза баща ми, като игриво ме смушка в ребрата. — Нашата малка Челси да не е лесбийка?
— Не, татко, не съм лесбийка. Спя само с мъже — отговорих аз и излязох навън.
Час по-късно изправях с ютия косата на двегодишната си племенница и Нейтан влезе в стаята — потеше се обилно и вонеше на текила.
— Двамата със Слоун току-що пренаписахме брачния й обет — каза той.
— За какво говориш? — попитах аз.
— Обетът беше добър, но не чак дотам — отговори той.
— Помогнах й да го направим малко по-пикантен.
— Пиян ли си вече? Вониш на текила.
— Не, не, добре съм. Пих само една чашка — каза ми той.
— Баща ти ме помоли да помогна да подредим столовете за церемонията. Струва ми се, че ме харесва!
Стана време шаферките да помогнат на Слоун да се приготви. След като я облякохме, тя помоли да я оставим насаме с Нейтан, преди да излезе и да тръгне към олтара. Макар да се зарадвах, че някой от близките ми го приема позитивно, не ми беше ясно що за бърз съюз бяха сключили двамата, при това толкова дълбок, че да предпочете да сподели най-важния момент в живота си с него, вместо със сестра си.