Поразходих се насам-натам из къщата, като оглеждах едно друго и се мъчех да натъпча циците си в роклята, която майка ми ми беше ушила. Тя беше направила на всички шаферки рокли от един и същ плат. Разбира се, накрая само аз приличах на проститутка.
Тъй като е мормонка, Слоун никога не използва наркотици и рядко пие алкохол. Затова когато тръгна по пътеката със залитане, за всички, която я познават, стана ясно, че е пияна. Новият й брачен обет включваше изречения от три различни песни на „Грейтфул Дед“. След като Слоун каза: „Толкова си умен, че би могъл да бъдеш учебник“, сестра ми Сидни прошепна в ухото ми:
— Какво, по дяволите, приказва?
Церемонията свърши и се подредихме на опашка да поднесем поздравленията си на терасата, която гледаше към океана. Слоун вдигна чаша шампанско и разля малко на земята. Баща ми се намеси. Той взе чашата, влезе вътре и я изля в купичката на Уайтфут. После ми нареди да й занеса газиран сайдер.
Когато започна тържеството, намерих масата си и седнах до Нейтан.
Нейтан ми намигна и посочи между краката си. Беше откраднал бутилка „Куерво“ от бармана и я беше скрил под масата ни, за да му е под ръка. Очевидно петметровото разстояние до бара му се струваше прекалено голямо усилие — освен това не искаше да спре нито за миг да сваля хетеросексуалния ми братовчед, който седеше до него. Братовчед ми Нийл, който е от Ню Йорк, любезно се извини, стана и отнесе със себе си картичката с името си.
Нейтан се потеше като професионален борец, когато поръча на сервитьорката третия си омар.
— Какво си взел? — попитах аз. — Целия си мокър.
— Нищо, глупава краставичке! Само се забавлявам. — Реших, че ще е зает с бутилката и станах да се поразходя сред гостите. Баща ми дойде при мен и попита дали Нейтан си мисли, че се намира в ресторант „Червеният омар“.
— Слушай, татко, не му обръщай внимание. Забавлявай се! Виж! — казах аз и посочих с ръка. — Слоун иска да танцува с теб.
Двамата със Слоун потанцуваха не повече от трийсет секунди, когато Нейтан се появи на дансинга с изискана стъпка и ги раздели. Бързо преместих три маси и разчистих дансинга, за да отдалеча Нейтан от личното пространство на баща ми.
— Веднага спри! — казах му аз през зъби, като в същото време се усмихвах, в случай че някой ни гледа. — Отиди на разходка. На дълга разходка.
— Искам да вдигна тост — беше отговорът на Нейтан.
Той започна да почуква с нож по чашата с текила. Затворих очи от ужас.
— Това е от мое име и от името на Челси — каза той, като сливаше думите.
Музиката и разговорите спряха и брат ми Грег се провикна:
— Хайде да чуем!
— Искам само да кажа, че никога и никъде не съм срещал по-голямо гостоприемство от това на г-н и г-жа Хендлър. Тази къща е такава почивка от моя хаотичен и напрегнат стил на живот в Холивуд, където продуцирам музика. Занимавам се и с фитнес. Все едно, няма нищо по-красиво от това да видиш как мормонка и непрактикуващ християнин свързват съдбите си на еврейска сватба. В любовта и войната всичко е честно.
После грабна бутилката текила изпод масата и с препъване излезе навън.
След около час, главно страхувайки се за сигурността на Уайтфут, обиколих къщата в търсене на Нейтан, но напразно. Все пак намерих Уайтфут. Беше вързан за едно дърво от другата страна на къщата и ядеше омар, който несъмнено баща ми му беше поднесъл. До омара беше поставена купичка сос.
Към осем часа вечерта, когато купонът почна да затихва, слязох в тоалетната в мазето. Именно там намерих Нейтан да пуши марихуана с тринайсетгодишния ми братовчед Кевин. Той не можеше да разбере какво лошо виждам в ситуацията и защо съм такава кучка.
Аз не разбирах как някой може да се държи толкова неадекватно в къщата на родителите на своя приятелка. Когато ме беше завел на гости при неговите родители, аз се държах като истинска Емили Поуст, нито веднъж не изпсувах и дори не ми хрумна да изпия цяла бутилка текила без разредител. Крещях му почти пет минути, после хванах за ръка невръстния си братовчед, дръпнах си от неговия джойнт и го поведох нагоре по стълбите. Казах на Нейтан, че му забранявам да излиза от мазето до края на вечерта, на което той отговори:
— А как ще си изям омара?
Отидох на масата ни, взех чинията с омара и я хвърлих към него. Той реагира с нещо, което прозвуча като писък на котка, подложена на групово изнасилване.