— Ще е прекрасно, ще се запознаем с толкова много мъже — повтаряше Тъпа-Тъпа до втръсване.
— Хайде стига вече! Държиш се така, като че ли отиваме на развлекателен парк, пълен с мъже. Ако храниш големи надежди, ще останеш разочарована — казах й аз. Самата аз имах много малки надежди и усещах, че определено ще бъда разочарована. Плюс това не знаех дали ще мога да издържа толкова дълго време само с Тъпа-Тъпа. Сериозността, с която се отнасяше към всичко, събуждаше в мен плашеща склонност към насилие. Мъчех се с всички сили да не й крещя, но ми беше много трудно и никога не оставах с нея повече от два часа.
— Познай какво! Направо ще умреш! — възторжено почна Тъпа-Тъпа. Току-що се връщаше от пътническата агенция с билетите ни. — Круизът е с алкохол и отиваме в Енсенада!
Бях се надявала, че никога няма да ми се наложи да ходя пак в Енсенада. Това не е място, което човек иска да види втори път. Преди няколко години прекарах там една вечер с двама мъже, с които се запознах в бара, и си спомням, че не ядох нищо в продължение на двайсет и четири часа. Целият град миришеше лошо и освен това не горя от желание да си купувам одеяла и канадки, които се търкалят по тротоара. Не разбирам манталитета на мексиканците и се чудя как може да са толкова близо до цивилизацията и да не знаят, че тако се прави с хрупкава коричка, а не с тортила.
— Круизът е с алкохол! — пак проплака Тъпа-Тъпа.
— Ти изобщо не пиеш — напомних й аз.
— Е, ще пия, щом като круизът е с алкохол. Ще си прекараме по-хубаво от всякога!
Прибрах се в стаята си и, изпаднала в паника, се обадих на майка ми.
Обясних й, че ако продължа по този отчаян път, накрая сигурно ще нанеса някакви травми на Тъпа-Тъпа — психологически или — по-вероятно — физически. Признах също, че понякога паля цигара и че ще пропуша по-сериозно, ако бъда принудена да отида на круиз с Тъпа-Тъпа. Майка ми отговори, че в живота невинаги се случва това, което ти е приятно и понякога трябва да направиш нещо единствено за да доставиш удоволствие на друго човешко същество. Напълно се съгласих с нея, но й припомних, че за тази цел си има сбирки. Тя каза, че Тъпа-Тъпа е двайсет и осем годишна девственица, която гледа на този круиз като на най-хубавата ваканция в живота си и че трябва да имам позитивна нагласа, вместо да изпадам в мрачно настроение и в главата ми да се въртят гадни мисли. Любопитно беше, че майка ми сега сипеше мъдри прозрения, а когато преди години намери в стаята ми един джойнт, каза: „О, направо фантастично. Значи вече пушиш цигари?“ Тя продължи да ми обяснява, че съм имала щастието да бъда изложена на много разнообразни влияния и трябва да помагам на хората, които не са израснали в такава културна среда. Майка ми положи всички усилия да извърти нещата така, сякаш съм момиче от висшето общество, което току-що е било прието в Сорбоната, а Тъпа-Тъпа се е родила под моста в Ню Джърси. Тази гледна точка ми хареса и реших да възприема нова нагласа.
Чудно как понякога се развиват нещата. Ако се преструваш, че много се въодушевяваш от нещо, което не ти е приятно, постепенно започваш да си вярваш. След няколко дни с абсолютен възторг говорех за приключенията, които ни очакват на борда на този кораб. Дори не трепнах, когато чух Тъпа-Тъпа да казва, че ще плаваме с компанията „Карнавал Круиз“ .
— Звучи прекрасно! — отговорих с леко стиснати зъби; нямаше да си позволя да кажа нищо лошо за тази компания, нито за Кейти Дий Гифърд — побърканата жена, която се явява в тяхната реклама.
Започнах да си представям всички онези бални зали, в които ще показвам моите нови обувки „Роберто Кавали“. Нямах подходяща рокля за тях, но се надявах да намеря нещо във веригата за спортни дрехи „Експрес“. Представях си цялото нещо като прекрасен романтичен епизод от сериала „Корабът на любовта“. Късно в една звездна вечер се намирам на палубата „Лидо“ във вечерна рокля и търся Голямата мечка, когато зад мен се приближава двойникът на Леонардо ди Каприо и ме прегръща. Стоим на носа на кораба и разперваме ръце към морето, а аз се провиквам: „Ти си господар на света!“