А и кой знае какви вълнуващи спортове на открито предлагат? Всички ми разказваха каква прекрасна храна поднасят на круизовете; нямах търпение да се натъпча с агнешко и пресни омари. Тъпа-Тъпа ме попита дали според мен ловят рибата направо от океана и същата вечер я сервират на кораба.
— Вероятно — отговорих аз. Това изглежда съвсем логично.
Повярвах в този круиз и знаех, че ще бъде приятно. Представях си всички различни любовни връзки, които ще възникнат на различните етажи на нашия кораб. Как хората влизат и излизат от каютите си в малките часове на нощта, как се разхождат по дебелите червени килими, докато горе в Голямата бална зала двамата с моя нов двойник на Леонардо сме останали сами на дансинга и танцуваме под звуците на „Дай ми цялата нощ“ на Карли Саймън, кавър версия.
Тъпа-Тъпа дори се съгласи да си купи книга за круиза — нещо, което да чете, докато лежим край басейна между две къпания. Отидохме в книжарницата „Барне енд Ноубъл“, където си избрах една неавторизирана биография на рапъра Ем Си Хамър, и тъй като не исках да претоварвам Тъпа-Тъпа с първата книга през живота й, я насочих към „Избери си сам приключение“ за деца между 9 и 12 години.
Круизът траеше четири дни и три нощи, корабът тръгваше от Лонг Бийч и се връщаше на първи януари. В деня на пътуването трябваше да се явим на пристанището в девет часа сутринта. Бях в толкова приповдигнато настроение, че не беше проблем да стана в седем и половина, за да стигна на време, като поддържах прекрасната си нова нагласа. Преосмислих цялостното си отношение към играта, наречена Живот. Може би все пак Тъпа-Тъпа не беше толкова глупава. Щастието е въпрос на избор. Вече бях започнала да споделям с Айвъри и Лидия моята нова философска система, но в този момент двете внезапно и необяснимо престанаха да говорят с мен.
Когато стигнахме на пристанището, отидохме на митническия пункт и показахме документи за самоличност. Сякаш хиляди американци се мъчеха да имигрират нелегално в Мексико. Регистрирахме багажа си и се наредихме на опашка с другите пътници. Ако се съдеше по вида им, беше ясно, че не спадат към хората с доходи от категорията, която предпочитам. Но тъй като аз също не спадах към хората с доходи от категорията, която предпочитам, се сдържах да изкажа на глас първоначалното чувство на отчаяние. Имах намерение да направя круиза колкото е възможно по-приятен. Посочих към един мъж, който стоеше на края на опашката.
— Онзи мъж непрекъснато те заглежда — излъгах аз.
— Наистина ли? — попита тя. — Къде е?
— Ето го, ето там. — Посочих й го пак. Тя го видя.
— Не е чак толкова симпатичен — отговори тя. Той не беше чак толкова симпатичен, но и тя не беше Мис Ню Джърси, така че останах изненадана от безразличието й. Надявах се да не се кани да краде от моите мъже. От доста време съм в тази игра и си знам цената. Тя очевидно не съзнаваше, че човек трябва да се придържа към някакви реалистични граници. Тъпа-Тъпа носеше няколко излишни килограма и доколкото ми беше известно, никак не бързаше да ги стопи. Не беше дебела, но и едва ли скоро би могла да покаже корема си в къса блуза, без хората веднага да извърнат очи.
— А, май сте много придирчива, госпожице — казах й аз.
— Имам добро предчувствие за този круиз — каза ми тя. — Просто знам, че ще срещна някого.
Бях сигурна, че има по-голям шанс да родя пингвин, отколкото Тъпа-Тъпа да се запознае със сродна душа на борда на този кораб, но новото ми любящо сърце надделя. Първата ми цел беше някой да проникне в нея или поне да я погали. Втората ми цел беше някой да проникне и в мен. Майка ми ме убеди, че имам щедра природа и въпреки че изпитвах съмнения, приех новата си роля с гордост.
Като тръгнахме по моста, за да се качим на кораба, гордостта бързо ме напусна и започнах да изпитвам чувството, което се явява веднага след порция развалено суши: повдигане, доста подобно на морска болест, но в случая по-скоро ставаше въпрос за дълбоко отвращение. Този кораб беше страшно мръсен. Ароматът на лайна, който се носеше от някакво подобие на мокет, беше миризма, която съм усещала само веднъж, когато се събудих в един бар. Мокетите бяха с някакъв ужасен психеделичен дизайн, който изглежда беше нанесен със сито печат върху оригиналната шарка в безуспешен опит да се прикрие разнообразния асортимент от петна.