Едни членове на екипажа носеха сини ризи с логото на „Карнавал“, а други бяха със собствените си дрехи с табелка с името и значка на „Карнавал Круиз“. Едни носеха ризите си вътре в панталона, други не. Екипажът изглеждаше напълно незаинтересован, сякаш всички си мислеха за нещо съвсем друго, а на стената имаше снимки в рамки на други незаинтересовани служители на компанията, като всички бяха поставени накриво. Повечето членове на екипажа изглежда не бяха навършили осемнайсет години. Започнах сериозно да се питам с какво всъщност се занимават.
Тъпа-Тъпа ме хвана за ръка и каза:
— Хайде да отидем в стаята си, имаме апартамент.
Не отговорих, защото все още бях в състояние на шок, обзета от отвращение, което може да се свърже единствено с дълбоко разочарование или остро обоняние.
Отидохме в каютата си, което означаваше да изкачим четири етажа стълби и да преминем през коридор достатъчно широк само за един човек — ако се движи странично. Къде ли е бил този кораб, ухаещ на лайна, когато са снимали „Корабът на любовта? Отворихме вратата и видяхме две койки и люк с толкова дебело стъкло, че беше невъзможно да определим дали синьото от другата страна е океанът или небето“.
— Това ли е гледката ни към океана? — попитах Тъпа-Тъпа, като се спънах на прага. Очевидно се движехме.
— О, боже господи — отговори тя. — Това е много лошо.
Тя почна да се смее. Аз не се засмях.
— Не мога да остана тук — казах аз. — Не мога.
— Не е толкова лошо — каза тя. — Няма как да си тръгнем. Корабът вече отплава от пристанището.
— Ще се наложи да плуваме до брега.
— Престани! Това ще е едно голямо приключение!
Трябваше веднага да намеря капитан Стъбинг — и другите герои от „Корабът на любовта“, Айзък и Доктора. Къде беше тази надрусана с кокаин курва Джули? Това беше моята компания. Исках да отседна в техните големи, разкошни спални с двойни легла и безупречно обслужване.
След като се поуспокоих, осъзнах, че е време да формулирам план. Първата стъпка беше да започна да пия незабавно. Винаги мисля по-логично, когато пия. Втората стъпка беше да намеря начин за бягство.
Оставихме си чантите и отидох в банята да се пооправя. Банята беше метър и двайсет на метър и двайсет, като трябваше да прескочиш тоалетната чиния, за да стигнеш до душа. Взирах се озадачена в тази абсурдна подредба, като се мъчех да се сетя къде да си поставя краката, докато пишкам, тъй като между предната част на тоалетната чиния и стената на банята имаше само пет сантиметра. Реших да ги сложа под душа, като седнах странично на тоалетната. Извиках Тъпа-Тъпа при мен, за да види и тя какъв круиз наистина беше този.
— О, боже господи! О, боже господи! Как ще ходим в банята? — попита тя.
— Това ли е скапаният ти апартамент? За това ли платих деветстотин долара?
— Много съжалявам. Ще ти върна моята част. Не е нужно ти да ми плащаш — каза тя.
— Добре. Предпочитам в брой — отговорих аз.
Излязохме от „апартамента“ си, за да разгледаме кораба и да пийнем нещо. Тъпа-Тъпа взе една рекламна брошура, в която ни информираха, че казиното ще отвори веднага щом напуснем границата на Калифорния. Нещата изглеждаха по-обещаващи. Хазартът е мое любимо занимание и като прибавим и факта, че плавах по море, в главата ми нахлуха спомени за любимия ми филм „Бар Порки“, в който група тийнейджъри се мъчат да загубят девствеността си. Отидохме да си купим чипове за казиното и се наредихме на опашка зад една жена, която носеше две чантички на кръста си и нямаше един преден зъб.
След това се насочихме към палубата „Лидо“ където огледахме ситуацията около басейна и пийнахме нещо на бара. На бара седеше мъж с коса до кръста и черни три четвърти джинси. Проблемът с прическата му беше, че по-голямата част от главата му беше плешива, а дългата проскубана коса, която му беше останала, растеше от ушите надолу.
Приближих се към единствения плешив мъж с цъфтяща коса, който съм виждала, и го попитах откъде можем да си поръчаме питие.
— Ще ви донеса — каза той.
— Тук ли работите? — попитах го аз.
— Понякога — отговори той.
Тъпа-Тъпа направи гримаса, но аз не се отказвах.
— Ще пия водка „Кетъл Уан“ с каквото и да е. Две водки. — После попитах нашия барман: — Къде е басейнът?