Той посочи зад нас, където имаше нещо като кръгло корито — приличаше на реквизит от развлекателния парк „Морски свят“ като се изключи това, че нямаше вода и беше покрит с декоративен брезент в червено, бяло и синьо.
— Това ли е басейнът?
— Един от тях. На кораба има още четири, но сега не е сезон и всички са затворени.
— Не е сезон ли? — попита Тъпа-Тъпа.
— Да, госпожице. От ноември до февруари — каза той, като ни подаде питиетата в пластмасови чаши.
— Сега вече искаш ли да плуваме към брега? — попитах Тъпа-Тъпа.
Благодарихме на Цъфтящата коса за питиетата, преди да разбера, че се състоят от евтина водка и лимонада на прах, която Тъпа-Тъпа, разбира се, хареса, защото й напомняше за забавачницата.
На палубата „Лидо“ нямаше никой, освен нас, затова слязохме няколко етажа надолу. Когато забелязах третия мъж с коса до кръста, казах на Тъпа-Тъпа, че трябва да се приберем в каютата и да спим.
— Нека поне да се попечем — каза тя.
— Навън няма и петнайсет градуса — казах й аз.
— На тази температура се почернява най-добре — отговори тя.
Взехме банските си костюми и менюто за вечеря и се върнахме на палубата „Лидо“. Цъфтящата коса все още беше там. Помолих го за истинска водка в истинска стъклена чаша, но той ми каза, че сервират само в пластмасови, освен на вечеря, и се престори, че не е чул забележката ми за истинската водка.
— Кога е вечерята? — попита Тъпа-Тъпа.
— Може да се храните в седем или в девет в официалната зала — каза той.
— В официалната зала официално облекло ли трябва? — попитах аз.
— О, да — каза той. — Не може по шорти, по маратонки и блузи над корема.
— Няма проблеми — казах аз. Беше прекалено ветровито, за да си сложим банските костюми, затова продължихме да седим на пластмасовите шезлонги пред покрития с брезент басейн/корито и да гледаме небето. Помислих си дали да не вдигна брезента и да скоча с главата надолу; бях сигурна, че нямаше да съм първата. Опитах се да позвъня на 911, но телефонът ми беше извън обхват. Катастрофата беше пълна. Положителната ми нагласа отдавна се беше включила в програмата за защитени свидетели, но се мъчех да запазя спокойствие.
Тъпа-Тъпа ме попита в колко часа си избирам да вечерям и й казах в седем, защото се надявах до девет да съм в безсъзнание. Очевидно казиното нямаше да отвори до утре (голяма изненада), затова продължихме да пием. Заспахме на столовете или, както обичам да казвам, отпуснахме се да подремнем някъде към един и се събудихме сред ято чайки, които се хранеха с фъстъците, останали на бара. Точно когато си мислех, че нещата не могат да се влошат повече, някой обяви по високоговорителите, че след пет минути на палубата „Лидо“ започва състезание по шафълборд. Беше време да се пораздвижим.
Прегледахме брошурата с идиотски развлечения на кораба и решихме да играем бинго в Карнавалната зала в пет. Седнахме до мъж и жена, които ни съобщиха, че ще се оженят на кораба. При тази новина Тъпа-Тъпа изпадна в силно вълнение.
— Ще се жените! Това е тооолкова романтично. Как се запознахте? Как й предложи?
Щеше ми се да напомня на Тъпа-Тъпа, че нямаше нищо романтично в това да се ожениш на круиз, нито двама души да носят еднакви тениски със Зи Зи Топ, но не исках да я обидя.
Този круиз щеше да бъде и меденият им месец, защото жената не можеше да отсъства повече от седмица от електроцентралата, където работеше. Това беше последното, което чух, преди да изкрещя:
— Бинго!
— Млъквай! Млъквай! Спечели ли?! — извика жената. Водещият ме посочи в тълпата, аз станах и всички започнаха да ми ръкопляскат.
— Само се пошегувах — казах аз и си излязох.
Вече бях много пияна и ми трябваше свеж въздух. Тъпа-Тъпа тръгна след мен, но й казах, че имам нужда да остана сама.
— Да не се каниш да скочиш? — попита ме тя.
— Не, не се каня да скоча, но след малко трябва да ям. Съсипана съм.
— Спри да пиеш — каза ми тя.
— Няма такъв вариант.
В седем без петнайсет отидохме на Жълтата палуба и огледахме положението. Тъпа-Тъпа предложи да се върнем в каютата, за да се приготвим.
— Да се приготвим за какво? — попитах я аз. Отправихме се към определената ни маса в залата, където седяха три жени на възраст между четирийсет и петдесет.
— Прекрасно. Виж с кого ще се храним — казах й аз.
Седнахме при дамите на нашата кръгла маса — останаха пет празни места.