Выбрать главу

Когато отвори вратата на каютата, Тъпа-Тъпа скочи на крака в пижамата си с мотиви от „Шрек“ и изкрещя:

— О, господи, добре ли си? — И после: — А ти кой си?

— Успокойте се, госпожице, само ви нося приятелката — каза Рико.

— Излизай! — изкрещя тя. — Помоооощ!

— Хей, хей, спокойно, спокойно — каза Рико, обърна се да си излезе, а тя грабна една обувка и я хвърли след него.

— Благодаря — изфъфлих аз, когато чух, че вратата се затваря. Легнах на долната койка. — Млъкни, той се погрижи за мен — казах аз на Тъпа-Тъпа и заспах.

На другата сутрин се събудих с чувството, че съм олекнала с три килограма, и съобщих на Тъпа-Тъпа, че трябва да слезем от кораба в Енсенада и да платим на някой мексиканец да ни откара до Лос Анджелис.

— Не мога да прекарам Нова година на този кораб.

— Няма начин, това е лудост. Може да ни изнасилят — каза тя.

— Е, поне ще прекараме приятно Нова година! — изкрещях аз. Изнасилването ми се виждаше по-приемливо от това да издържа още един ден на този круиз. — Помисли си — продължих аз. — Знам, че по мексиканските плажове се предлагат полети с парапланер; може би ще успеем да се приберем с парапланер.

— Вече можеш да играеш в казиното. Сега сме в Мексико — каза Тъпа-Тъпа, когато ме събуди два часа по-късно.

Веднага се почувствах по-добре. Тъй като имах нужда от чийзбъргър и два-три часа, за да се възстановя преди следващия си коктейл, отидохме да хапнем в кафенето. Обясних й, докато ядях най-отвратителния чийзбъргър на света, че Рико се е погрижил добре за мен снощи и че не трябва да си съставя мнение за хората по чорапите им.

— Бях изплашена. Не знаех къде си и баща ми ми каза да не излизам от каютата, след като се стъмни — отговори тя. Не се изненадах, че се е обадила на баща си.

Тя му се обажда в Ню Джърси по няколко пъти на ден, за да го пита такива неща като дали в Калифорния ще вали и дали може да се храни в „Събуей“ — веригата за сандвичи. От всичките му съвети най-много обичах този — никога да не използва тампони, а само макси превръзки, защото: „Там дебне убиец и името му е токсичен шок синдром“. Исках да кажа на баща й, че съм живо доказателство за това, как тампонът може да оцелее в женското тяло до три дни, без да предизвика никакви сериозни симптоми, но се бях научила в какви битки не трябва да влизам.

Попитах Тъпа-Тъпа дали е помислила върху предложението ми да се върнем в Лос Анджелис.

— Баща ми каза не, в никакъв случай, ще е прекалено опасно — отговори тя.

Чудех се дали да не тръгна сама, но не можех да я оставя тук. Все още не можех да повярвам, че ми е писано да празнувам Нова година на този кораб.

— Добре — казах аз. — Хайде да отидем в казиното. Ще те науча да играеш блекджек.

Играх почти осем часа без прекъсване, като Тъпа-Тъпа ме пазеше. Спечелих около четиристотин долара и се чувствах прекрасно. Тя беше прекалено нервна, за да рискува собствените си пари, затова накрая й дадох сто долара в чипове и тя започна да играе с тях. Изглежда й вървеше, но винаги залагаше минимална сума, което беше добре, защото означаваше, че ще е заета по-дълго време.

Щях с удоволствие да продължа да играя в малките часове на нощта, ако беше необходимо, и попитах нашето крупие до колко ще е отворено.

— През следващите трийсет часа — каза той, — докато се върнем в Калифорния.

В този момент покрай масата ни мина двойникът на Скот Улф. Все още не бях пила нищо и самото му присъствие беше достатъчен повод за празнуване. Не беше чак толкова сладък, колкото Скот Улф, но това се отнасяше и за всички други на този круиз. Имаше по-светла коса и доста набита физика за мъж, не по-висок от метър и шейсет и пет. Тъпа-Тъпа ме мушна с лакът. И двете знаехме, че е най-хубавият мъж на този кораб и гладката му, мека кожа ми напомни за самата мен отпреди няколко месеца.

— Не си и помисляй за него — казах й аз с напрегната усмивка. — Давам ти Рико.

Погледнах към момчето, което спасяваше новогодишната ми вечер и казах:

— Извинявай, имаш ли нещо против да дойдеш при нас за малко?

— С удоволствие — каза той и дойде.

— Кевин ли се казваш? — попитах го аз. Това беше новото ми любимо изречение за свалки.

— Не — отговори той.

— Наистина ли? Изглеждам ли ти позната?

— Малко — каза той. Това означаваше, че проявява интерес.