Стефан Никитов
Моят приятел компютърът
„Разбира се, в крайна сметка аз излязох виновен“ — бъбрех си полугласно и тьй като за не знам кой път цялата тази нелепа история като филмова лента, навита на безконечник, се въртеше пред очите ми, целият така се бях подул от злост, че сигурно съм бил на милиметър от инсулта. Но придружителите ми, или както ги наричахме в Базата „ангели хранители“, много внимателно ме напъхаха в първия блок на предстартовата система и ме предоставиха на съдбата. А преди да затвори изходния шлюз, дебелакът мърдо изцвили с невъзможния си фалцет: „Па там горе белким си намериш подходящ партньор!“
Вратата на шлюза хлопна и моя милост, ще неще, се зае да изпълнява задължителните процедури преди полета. После транспортната капсула ме изхвърли в навигационната рубка на патрулната ракета и аз, навъсен като Гръмовержеца Зевс, възседнах креслото пред големите екрани. От репродуктора ревна гласът на шефа:
— Готов ли сте, Ментов?
— Тьй вярно, предстартова готовност първа степен — обявих навъсено.
— Започвам отчитането. — И с привидно бащински глас добави: — И внимавай да не сгазиш отново лука, че…
Още не бях успял да му изпратя мислените си „благопожелания“, когато ракетата трепна, стрелката на гравиметъра запълзя нагоре и претоварването от три G ме притисна върху креслото. Но това бяха привични усещания и не след дълго цялото ми тяло се отпусна в приятен покой. Намирах се в открития Космос и трябваше да пристъпя към обикновените си залължения.
Уверявам ви, че те са просто елементарни — летиш по предварително зададения курс и толкова. Автоматите наблюдават и регистрират всичко и работата ми се състоеше само при взимането на решения в случай на необичайни произшествия. Но какво всъшност представляваха те? В действуващия Правилник на Космическата служба броят им беше точно определен — 286. Но вероятно само няколко от тях бяха се загнездили някъде в подсъзнанието ми, защото помненето им се оказа съвсем ненужно.
Всички те и безброй други неща бяха вложени в бордовия компютър СЕМ(съвършен електронен мозък), поради което често си задавах въпроса:
„Ами за какво съм аз?“ — и да си кажа правичката, отговор не намирах.
И именно поради знанието на тези „необичайни произшествия“ (или по-скоро поради незнанието им, защото е невъзможно да се предвидят всички) от моята машинка аз бях въвлечен в много по-страшни и действително необичайни произшествия. Но… всичко по реда си. Първо да ви се представя и разкажа предисторията на моите злополучия.
Казвам се Зарко Ментов, пилот-разузнавач на Обединената световна космическа служба, с повече от 10 години трудов стаж и близо петстотин милиона прелетени километра. Още в първи курс на Висшата навигационна школа взеха да ме наричат „Ментата“, може и да са били прави, не знам, но аз ги надминах всичките,завьрших с отличие и веднага бях зачислен към Щаба на разузнавателните полети. Не, не мислете, че това е някакво военно учреждение! Оше преди 128 години държавните граници бяха премахнати, антагонистичните противоречия между хората намаляха до минимум, а войните потънаха в мрака на небитието.
Но човешкият консерватизъм се оказа твърде устойчив и затова в речника ни все още съществуват анахронични думи като „щаб“, „космическа въоръжена охрана“,"бойно разузнаване", „офицер“ и незнам още колко подобни термини.
Та моята „разузнавателна дейност“ представляваше оглед на трасетата на междупланетните кораби, зорко следене за появата на неочаквани комети, метеори и астероиди и най-вече трябваше да „чистя“ междупланетното пространство от всевъзможни боклуци и отпадъци. Не вярвате ли, че има такива? Ех, де да беше така. Оказва се, че още не сме поумнели достатъчно, щом горе-долу очистихме Земята от тях, но пък още по-енергично започнахме да замърсяваме близкия Космос.
И тъй, летях си аз последния път по трасето Земя — Луна и понеже то беше най-добре поддържано, нямах почти никаква работа. Затова се заех да използувам бордовия компютър да ми анализира отложената шахматна партия от кореспондентския турнир за световно майсторство. Позицията ми беше тежка и това ме заинати оше понече да търся начини за победа.
— СЕМ, приятелю, трябва да има някакъв път кьм победа.
— При точна игра на противника ти твоята позиция ще рухне окончателно след 14 хода — избъбра синтетичният глас на моя компютър.
— Ами, точната игра е относително понятие, СЕМ. Трябва ми само да пресметнеш всичките логични варианти.
— Рлзгледах 418 варианта, съдържащи 2 864 356 различни хода — изскърца СЕМ — и само в четири от вариантите можеш да разчиташ на победа; в 11 от тях вероятността за победа е 7, 68 процента, а в 24 само 0,134 процента.