— Добре де, напечатай ми тези варианти — помолих с меден глас и с растящо вътрешно озлобление.
— Знаеш добре, че това е невъзможно, защото ми е забранено да давам ненадеждна информация при каквито и да са положения.
— Знам, знам, ама твоите изчисления за печелившите варианти се основават на строгата математическа логика и следователно не са ненадеждна информация.
— Недей да превръщаш разговора ни в софистика, Мента. Процентът на печелившите варианти е не само нищожен, но и се основава върху преднамереното тълкуване на човешката психология, че могат да се изберат неправилни или грешни ходове. В това се състои и ненадеждността на информацията да се разчита само на грубите грешки на противника.
Буквално онемях. И не толкова, че СЕМ неизпълни нареждането, отколкото споменаването на прякора ми. Притъмня ми пред очите и без да кажа нито дума, отключих контура на съзнанието и асоциативната памет и започнах да използувам компютъра като обикновена сметачна машина.
Хубаво, ама като не съм специалист програматор,вероятно не съм могъл да намеря точните алгоритми на програмата и след две минути СЕМ започна да хьрка като стар тютюнджия, сигналните лампи на централния панел запримигаха и после угаснаха, като остана да свети само червеният авариен сигнал. Трьпки ме полазиха при мисълт, че моята машинка може би е излязла от строя, и веднага я включих отново, плюс допълнително напрежение за стимулация. Е, оправи се СЕМ, но в ремонтната база на Земята този железен идио…, пардон, инат, взел, че възпроизвел цялата тази ситуация. В крайна сметка не само трябваше, да заплатя в троен размер поправката (един нищожен чип, може би по начало дефектен), но и да извърша т. нар. „лавиране“ — изследване на нови трасета за Марс през астероидния пояс. И сега аз и моят приятел компютърът мирно си пътувахме към най-неизследваната и опасна част на Близкия Космос.
Не беше изминал и месец, когато една сутрин на закуската внезапно корпусът на ракетата трепна и после силно завибрира от обратната тяга на страничните двигатели. Писна аварийният сигнал, червените лампички замигаха и не бях още преглътнал залъка си, когато нещастното ми тяло се запремята по цялата кабина вследствие внезапното изчезване на изкуствената гравитация.
Успях да се хвана за една ръчка и чак като се стабилизирах, можах да преглътна заседналата хапка. И чух насмешливия глас на СЕМ:
— Обикновен авариен маньовър. Сега вече всичко ще се нормализира.
— А защо не ме предупреди бе… — прегракнало изсумтях.
— В първите три секунди и четвърт информацията бе ненадеждна, но в следващата половин секунда, когато се изясни, твоите мисловни процеси и реакции се оказаха много бавни за моето предупреждение.
— Докладвай обстанавката и причините — вече със спокоен глас му наредих, а вътрешно пратих по дяволите него и цялата му ненадеждна информация.
— Намираме се в квадрат РСВ-388, 497+ с галактически координати 144° 28’ и 59° 51’ с поправка 4 части от дъговата секунда, на 31, 276, 844 километра от Земята. По курса внезапно се появи тяло от изкуствен произход с диаметър около 300 метра, което наложи аварийния стоп-маньовьр. Смятам, че трябва да чакаме посещение на извънземни същества.
Аз едва не се задавих от изумление. Моята желязна кутийка най-спокойно ми съобщаваше неща, за които човечеството открай време си беше мечтало — извънземния контакт. Поразмислих и изпъчих гърди — та аз не само ще се реабилитирам, но и ще бъда първият — да, да, първият участник в това наистина необичайно произшествие.
Междувременно събитията започнаха да се развиват по съвсем друг сюжет, непредвиден в моя набързо стъкмен сценарий. На централния пулт блесна сигналът за отваряне на входния люк, но сигналът, че компенсационната камера е включена, така и не светна. Аз се облещих от учудване и посегнах към ръчното управление, но в този миг чух зад гърба си звън на метал и някакъв глух ритмичен тропот. Обърнах глава и се вцепених — в навигационната рубка влизаха странни, невъзможни същества. Девет на брой, те се наредиха покрай стените и замряха. Настъпи мъртвешка тишина. Взех да се взирам във всеки, мъчейки се да си припомня на какво ми приличаха.
Ами да — невероятната асоцияция със земните домашни роботи просто ми се навря в очите. Тумбестият вляво е досущ като прахосмукачка; многоръкият е като унинерсална чистачка; длъгнестият — плодоберачка…
— СЕМ — закрещях панически, — какво става, какви са тези…
— Успокой се, Мента! — с гальовен глас ме прекъсна компютърът. — Това е разузнавателен отряд на една велика цивилизация в центъра на Галактиката.