Представителите и са мои братя по разум и те моля и ти да ги приемеш като такива.
— Братя… на мен!… Фуй, че аз да не съм машина — промърморих като че на себе си и тогава пристъпи най-малкото същество, насочвайки телескопичното си око право към мен. Погледнах го. Ако обстановката беше друга, положително щях да го взема за четиридесетсантиметровата земна механична кукла, или роботче бавачка, която всяко семейство с деца беше задължено да притежава. Но това тук комай съвсем нямаше невинността на детската играчка.
— Ментов — гласът на СЕМ стана някак си странен и тържествен. — Ще трябва да разговаряш с представителя на „железните рицари“. — На последните две думи СЕМ особено наблегна и аз ни в клин, ни в ръкав се запитах откъде ли в този механичен мозък се е вмъкнал този архаичен израз.
— Ментов, — още по-тържествено продължи компютърьт, — аз ще бьда посредник и преводач между двамата, защото ти не си в състояние да проумееш техния език и най-вече техния интелект и морал.
— Цивилизация на роботи?… Компютърен морал?… — запелтечих, но някакво ужасно скърцане ме прекъсна. СЕМ отново заговори с глух, мъртвешки глас, в който нямаше и следа от предишната му човешка интонация:
— Ние сме велика и безсмъртна цивилизация, разпростряла властта си над 118 звезди и 324 планети и центьра на Галактиката, която вие наричате Млечен пьт. Нашата основна цел и смисъл на съществуване е непрестанно да откриваме и завоюваме нови светове и там където има органичен живот, да го приобщаваме и трансформираме в механичен. Узнахме, че твоята раса се състои от 6елтъчни същества, поради което всички вие подлежите на колонизиране и трансформиране. Преди това обаче трябва да проведем някои експерименти над теб съгласно точка 74 987, алинея 1617 от нашия правилник.
Нечовешкият глас на СЕМ млъкна и аз изпаднах в прострация. Опомних се едва след бодването на двете инжекции, които манипулаторите на моя компютър безцеремонно бяха забили в ръцете ми. От механичните главорези нямаше и следа, но миниатюрният им предводител, възкачен на два дълги пръта, приличащи на кокили, се разхождаше надут като пуяк, а телескопичното му око студено се пулеше насреща ми. Безчувственият глас на СЕМ отново задърдори:
— От първия момент си пролича, че вие сте нищожества, неспособни да се справяте с трудностите и да издържате на изпитанията. Но все пак аз съм задължен да ви проверя с подходяш за вас тест. Той ще бъде из областта на игрите, интелектуален двубой, в който побеждава този, който е по-умен.
Твоят покровител ми подсказа игра-тест, която вие наричате шахмат. За минута и четири секунди по вашему аз основно изучих тази игра, която се оказа толкова интересна и задълбочена, че основателно се съмнявам дали е могла да бъде измислена от същества като вас.
— Сега… сега не съм в сьстояние да играя… Трябва да си почина… да се подготвя… — казах от — паднало.
Миниатюрният предводител на роботите се закова, а телескопичното му око се сви и потъна в металното туловище. Отново чух пронизителното скърцане, което ми се стори като дяволски кикот.
— Съгласен съм, защото разполагаме с безкрайно повече време от вашето.
Но помни, че от теб зависи дали вашата раса ще бъде незабавно подчинена, или по-бавно и неусетно трансформирана.
Едва-едва се довлякох до моята кабина и като труп се стоварих върху леглото. В мозъка ми всичко се обърка от това свръхнеобичайно произшествие.
Стана ми пределно ясно, че не съществува никаква надежда и аз, който бях прочут с хитростта си и умението да се измъквам невредим от всички произшествия, сега трябваше да стана първата жертва на тези електронни убийци. Не стига това, ами аз, шампионът, да играя шах с някаква бездушна машина! Та това е подигравка с великата древна игра, това е под достойнството ми, това е нечувано унижение за моята личност!
И неочаквано паническият страх, който ме беше обзел, се смени с глуха животинска ярост: „Рьждясали тенекета, механични боклуци, железни отпадъци — се разкрещях, — да оспорват интелектуалната мощ на човека, да се мерят с най-висшето творение на природата!“
Млъкнах изпотен и разтреперан. „За какъв дявол се поддадох на гнева си — помислих си вече поспокойно. — Изход няма и щом трябва да играя, ще играя. Поне ще защитя достойно човечеството.“ И тихо позовах моя компютър:
— Какво ти е, Мента? — попита ме СЕМ с обикновения си човешки глас.
— Досега не съм те вижлал в такова състояние. Да ти дам ли успокоително?
— Ти никога няма да проумееш човешките емоции, СЕМ, защото си само една бездушна машина. Като тези пришълци убийци — не се сдържах и ядосано викнах. — И може би и ти вече си на тяхна страна, и ти ще участвуваш в избиването на човечсството.