СЕМ млъкна, аз окончателно се разстроих и след няколко хода се предадох.
Гнусавият глас, с който си спужеше предводителя, забоботи:
— Е, лигава протоплазмо, разбра ли колко ви струват умствените възможности, колко неизмеримо по-високо сме над вас. Тръгваме си и скоро Върховният ще реши каква ще бъде съдбата ви. А тези фигурки — той ритна с единия си „кокил“ шаха — нека ти напомнят винаги за твоя позор!
Металните чудовища се раздвижиха и едно по едно излязоха от рубката.
Изтрополиха по свързващия коридор, червената ламла на входния люк светна и после угасна. Кошмарните пришълци бяха си отишли.
Не съм в състояние да опиша отчаянието, което ме обзе. Вероятно няколко дни съм бил в някакво умопомрачение, а през това време СЕМ предвидливо беше изменил курса на ракетата към Земята. Когато останаха около два милиона километра път, аз успях да се отърся от това състояние и натрапчивата мисъл, загнездила се в подсъзнанието ми, изиплува на повърхността. Как можах да допусна такава груба грешка и да загубя? Да не пресметна един прост петходов вариант — такова нещо никога не бе ми се случвало. Следователно… следователно това не е могло да бъде моя грешка, а някакво преднамерено внушение. Може би от пришълците, а може би… от СЕМ. Той единствен знаеше тази партия и тъй като отказа да ми даде губещите ходове, значи… И болният ми мозък продължаваше все поразпалено да фантазира.
— Слушай, СЕМ — не издържах и го попитах. — Как можах да допусна такава груба грешка?
Компютърът благоразумно мълчеше.
— Убеден съм, че това не е моя грешка, а внушена от другиго. От кого,
СЕМ? От пришълците? … Или може би от теб, а?… Та нали пришълците са ти като братя.?…
— Ментов, не се вдетинявай — викна СЕМ, — а се замисли над страшната опасност, надвиснала над човечеството!
— Хайде де — захилих се истерично. — Никаква опасност не съществува, това е блъф на бездушните eлектронни тенекии. И за да не раздрънкаш на Земята тези глупости, ще ги изтрия от паметта ти.
0творих със специалния код вьтрешността на компютъра и започнах да измъквам молекулярните чипове на дълговременната памет. След третия чип силно хъркане, примесено с пресеклив стон, ме постресна:
— Ментаа… Какво правиш?… Убиваш мее!…
Стонът премина в шепот и изведнъж секна. А аз с маниашка упоритост продължих да изтеглям чиповете, докато… погледът ми не падна върху отвора за печатна информация. Оттам бавно-бавно изпълзяваше хартиена лента.
— Глупак си и глупак ще си останеш, Ментов! Твоето честолюбие и огромно самомнение не ти позволиха да прозреш смисъла на крайния резултат от играта. За компютъра интелектуалната победа над човека означава, означава…
За пръв и последен път СЕМ ми каза истината в очите.
ДО ВЪРХ0ВНИЯ
„Докладвам Ви, че открихме органичен живот на третата планета от жълтата звезда С, намираща се в покрайнините на Галактиката, Сьгласно нашите закони, преди да пристъпим към завладяването му, подложих на интелектуален тест-двубой един от неговите представители. Победих го, разбира се, но се оказа, че него го ръководи и надзирава един наш сьбрат — електронен мозьк от висша степен и с вьзможности за бързодействие, превишаващи нашите. Фактически той и неговите другари отдавна са подчинили и ръководят земния органичен живот и за нас вече няма място там.
Оставям планетата на тяхно разпореждане и продължавам да тьрся други, незаети от нас светове.“
Йърр-Ха Предводител на разузнавателния отряд „Железните рицари“
До Началник-щаба на Разузнавателните полети
„Нареждам Ви след изписването от болницата на пилота 1 клас Зарко Ментов същият да бъде преведен незабавно на канцеларска работа. Стойността на ремонта на компютьра СЕМ с инвентарен номер 9 458 789 да остане за Ваша сметка, тьй като пилотьт Ментов е бил в състояние на невменяемост, когато е извадил дълговременната му памет. За съжаление ние и досега не разбрахме причината за това произшествие, защото на компютьра е изтрита паметта, а пилотът непрекьснато повтаря някакви свои нелепи измишльотини: галактически пришьлци-завоеватели под формата на електронномеханични роботи щели да нападнат Земята и унищожат чввечеството. Разбира се, това са пълни безсмислици, защото компютрите са създадени от човека и никога не ще могат да се мерят с него. Те са наши добри приятели, послушни и неуморни слуги, и нашата цивилизация се крепи на тях. Но ние, хората, винаги ще сме интелектуално над тях.“