Докато Робин се чудеше кого да попита за къщата на своя роднина, към него се приближи съдържателят, нисък човек с изцапана бяла престилка, който идваше да поздрави с добре дошъл чужденеца, както повеляваше професията му. Френски протестант от второ поколение, той като че ли бе наследил учтивостта на народа си, но никакви обстоятелства не бяха в състояние да променят пискливия му глас, с който сега се обръщаше към Робин:
— Предполагам, идвате от селата, господине? — рече той с дълбок поклон. — Моля за разрешение да ви приветствувам с добре дошъл и вярвам, че имате намерение да останете по-дълго при нас. Хубав град е нашият, господине, с хубави къщи и много интересни за чужденеца неща. Мога ли да се надявам, че ще ми окажете честта да заръчате нещо за вечеря?
„Човекът е забелязал родовите черти. Разбрал е, мошеникът, че съм близък на майора!“ помисли си Робин, който до тоя момент рядко бе срещал прекалената учтивост.
Всички, погледи сега се обърнаха към селския момък, застанал на вратата в износената си триъгълна шапка, сиво палто, кожени бричове и сини вълнени чорапи, подпрян на дъбова тояга и с торба на гърба.
Робин отвърна на любезния ханджия със самочувствието, подобаващо на един роднина на майора:
— Уважаеми приятелю — каза той, — няма да забравя да почета къщата ти при случай, когато (тук не можа да не понижи тон) ще имам в джоба си повече от пергаментови три пенса. Сега съм влязъл — продължи той самонадеяно, — само за да разбера как да отида до къщата на моя роднина, майор Молино.
В помещението се почувствува внезапно и общо раздвижване, което Робин прие като израз на нетърпението на всеки един да му стане водач. Само че ханджията обърна поглед към един изписан лист върху стената, който зачете или се правеше че чете, като от време на време поглеждаше младежа.
— Какво пише тука? — обади се той, като накъсваше речта си на кратки сухи фрази. — Избягал от дома на подписания, осъден за дългове, Езекия Мъж. Облечен при заминаването със сиво палто, кожени бричове, триъгълната шапка на господаря. Един фунт в брой награда за оня, който го тикне в който и да било затвор на провинцията. По-добре се измитай, момче. По-добре се измитай!
Робин бе започнал да плъзга ръка към по-тънкия край на дъбовата тояга, но някаква особена враждебност върху всички лица го накара да изостави намерението си да счупи главата на учтивия кръчмар. Когато се извърна, за да напусне помещението, срещна подигравателния поглед на човека с наглата физиономия, когото бе забелязал по-рано. Едва бе прекрачил прага, когато дочу общия смях, в който ханджията се открояваше като трополене на камъчета в котел.
„Хм, не е ли странно“, замисли се Робин с присъщата си досетливост, „не е ли странно, че признанието за един празен джоб може да се окаже по-силно от името на моя роднина, майор Молино? О, да ми паднеше един от ония ухилени негодници в гората, дето сме израсли заедно с дъбовото ми дръвче, щях да, му покажа, че ръката ми е тежка, макар кесията ми да е лека!“
Като зави зад ъгъла на уличката, Робин се намери на една просторна улица с непрекъсната линия високи къщи от двете страни и островърха постройка в отдалечения край, откъдето камбанен звън обяви, че часът е девет. В светлината на луната и лампите от множеството витрини на магазините се виждаха хора, тръгнали на разходка по паважа. Сред тях Робин се надяваше да открие непостижимия засега свой роднина. Резултатът от предишните запитвания му отне желанието да опитва отново пред толкова много хора, затова реши да върви бавно и безмълвно по улицата, като доближава лицето си до това на всеки възрастен джентълмен в търсене физиономията на майора. Търсейки, Робин попадна на много внушителни и блестящи фигури. Бродирано облекло в крещящи разцветки, огромни перуки, обточени със злато шапки и обковани в сребро саби дефилираха край него и заслепяваха погледа му. Ходили по широкия свят младежи, подражатели на изтънчените джентълмени от съвременна Европа, вървяха наперено, като почти танцуваха под звуците на модните песнички, които си тананикаха, и караха бедния Робин да се срамува от бавната си и естествена походка. Най-подир, след многобройни спирания, за да разглежда великолепните стоки, изложени по витрините, и след като изтърпя няколко гневни избухвания за нахалното взиране в лицата на хората, роднината на майора се видя близо до островърхата сграда, все още непостигнал успех в своето търсене. Но дотук той бе проучил все пак само едната страна на многолюдната улица. Затова Робин пресече и продължи същото изследване по отсрещния тротоар, с надежди по-силни, отколкото на философа, търсещ честен човек, но и с не по-добра от неговата участ. Стигнал бе до към средата на разстоянието до долния край, откъдето бе тръгнал, докато чу приближаването на човек, който удряше с бастун по паважа при всяка стъпка и издаваше през равни интервали погребални хъмкания.