„Там ли съм или тука?“ — сепна се Робин, защото съвсем неочаквано, тъкмо когато мислите му добиха плът и кръв в съня, дългата, широка и безлюдна улица изникна пред него.
Стана и направи опит да прикове вниманието си върху голямата сграда, която бе изучавал преди малко. Но съзнанието му все още се колебаеше между мечтите и действителността — колоните на балкона последователно се извисяваха в голи борови стволове, смаляваха се в човешки фигури, възвръщаха си истинската форма и големина и отново предприемаха поредица превращения. Но в един миг, когато му се струваше, че е буден, би могъл да се закълне, че вижда образ — струваше му се, че го помни, но не можеше да твърди с положителност, че принадлежи на роднината му — надникнал към него през готическия прозорец. Започна да се бори с по-дълбок сън и почти бе отстъпил, когато го разбуди звукът на стъпки по отсрещния тротоар. Робин разтърка очи и съзря един човек да минава под балкона. Обърна се към него с висок, свадлив и плачлив вик:
— Ей, приятелю! Цяла нощ ли трябва да вися тук и да чакам роднината си майор Молино?
Заспалото ехо се събуди и отвърна на гласа му, а минувачът, който едва-едва различаваше, фигурата, седнала в тъмната сянка на църквата, прекоси улицата, за да я разгледа отблизо. Беше джентълмен в разцвета на силите си, с открито, интелигентно, ведро и общо взето привлекателно лице. Като видя селско момче, очевидно бездомно и лишено от приятели, той се обърна към него с истинска топлота, която бе станала непривична за слуха на Робин.
— Е, моето момче, защо седиш тук? — попита той. — Мога ли с нещо да ти помогна?
— Боя се, че не, господине — отвърна Робин отчаяно, — но все пак ще ви бъда признателен, ако ми отговорите само на един въпрос, половината нощ търся един майор Молино. Има ли изобщо такъв човек по тия места, господине, или аз сънувам?
— Майор Молино, това име не ми е съвсем непознато — отвърна джентълменът, като се усмихна. — Имаш ли нещо против да ми кажеш по каква работа го търсиш?
Тогава Робин накратко разказа, че баща му е духовник, който работи срещу малка заплата далече в провинцията, и че неговият баща и бащата на майор Молино са братя. Майорът, наследил богатство и достигнал цивилни и военни чинове, посетил помпозно братовчед си преди година-две, заинтересувал се много от Робин и един от по-големите му братя и тъй като бил бездетен, подхвърлил някакви намеци относно бъдещо подреждане в живота на единия от тях. По-големият брат бил определен да наследи стопанството, което обработвал бащата в промеждутъците между свещеническите си задължения. Затова било решено Робин да се възползува от благородните намерения на роднината, още повече защото бил като че предпочетеният от него и се смятало, че притежава и други необходими дарби.
— Понеже минавам за отракано момче — забеляза Робин на това място от историята си.
— Не се съмнявам, че е заслужено — отговори добродушно новият му приятел. — Продължавай.
— Ами господине, като станах на почти осемнадесет години и след като съм доста едър — продължи Робин и се изправи в цял ръст; — реших, че е крайно време да започна самостоятелен живот. И така, майка ми и сестра ми ме стегнаха в хубави дрехи, баща ми даде половината от остатъка от миналогодишната си заплата и преди пет дни тръгнах на гости на майора. Няма да повярвате, господине! Минах реката малко след мръкнало, а още не съм намерил нито един човек, който да ми покаже пътя към неговата къща. Преди еди-един-два часа ми казаха да чакам тука и майор Молино щял да мине.
— Можеш ли да опишеш човека, който ти каза това? — попита джентълменът.
— О, той изглеждаше отвратително — рече Робин. — Имаше две големи цицини на челото, крив нос, горящи очи и което ми направи най-странно впечатление — лицето му имаше два различни цвята. Случвало ли ви се е да познавате такъв човек, господине?
— Не отблизо — отговори непознатият, — но ми се случи да го срещна малко преди ти да ме спреш. Мисля, че можеш да се довериш на думите му и че майорът много скоро ще мине по тая улица. През това време ще седна да ти правя компания, тъй като съм особено любопитен да видя тая среща.
Той седна и скоро увлече другаря си в оживен разговор. Това обаче не трая дълго, защото някакви викове, които отдавна се носеха отдалече, се приближиха дотолкова, че Робин попита за източника им:
— Какво може да означава тоя рев? Ей богу, ако градът ви е така шумен, няма да мога да спя много, когато се заселя в него.
— Виж какво, приятелю Робин, изглежда три-четири буйни глави наистина са по улиците тая нощ — отговори господинът. — Не можеш да очакваш тук, по нашите улици, спокойствието на родните ти гори. Но пазачът скоро ще пипне тия младежи и …