Едва привършвах работата си, когато един прислужник от хотела почука на вратата ми.
— Госпожице, днес следобед ви търсиха по телефона. Понеже вас ви нямаше, предупредиха, че тази вечер ще ви бъде изпратено писмо. Момчето, което го донесе, е тук. Желаете ли да го видите? Може би ще искате да му предадете отговора…
Поради усърдието, с което бях нареждала покупките си, и аз бях добила този разхвърлян вид, който имаше стаята ми, пълна със зейнали кутии. Не исках да сляза така в салона и затова помолих прислужника да изпрати горе момчето.
В ъгъла на плика беше написано името и адреса на господин Бьорнсон.
Самият той ми пишеше и съобщаваше, че е получил писмото на господин Даржил. Определяше ми среща за другия ден в три часа.
Бързината, с която господин Бьорнсон се залавяше да ми услужи и ме викаше при себе си, ми достави удоволствие. Той поне желаеше да ме изслуша.
Набързо написах отговора, за да съобщя, че приемам да отида на определената среща и предадох записката на момчето.
После, уморена от дългите скитания из магазините и множеството проби, които трябваше да направя за толкова кратко време, но и доволна, понеже знаех, че щях да бъда добре облечена за тази важна среща, аз си легнах и се унесох в здрав и спокоен сън.
Глава VII
Бях точна на срещата, определена от господин Бьорнсон.
Сметнах, че ще го заваря сам в кабинета му, но там беше и Кристиан Андерсон.
Неговото неочаквано присъствие ме смути. Понеже той беше там, всичко ми се видя враждебно. Уплаших се, че може да последва сцена, подобна на тази, която се бе разиграла в дома на Кристиан Андерсон, защото невъзможно беше той да не бе настроил адвоката срещу мене.
Във всеки случай при моето влизане той стана и ме поздрави с леко кимване на глава, докато очите му се спряха с известна изненада на мене, като че ме бе познал с мъка. Може би той очакваше да ме види в същата грозна рокля, с която бях облечена, когато го бях посетила.
Тази мисъл ме накара да се изчервя. Междувременно отвърнах на поздрава му без каквато и да е надменност, но и без любезност, макар че чувствата ми бяха направо неприязнени. Нараненото ми честолюбие не се примиряваше лесно.
Предпочитах Кристиан Андерсон да не присъства на тази първа среща с господин Бьорнсон, но вече нямаше връщане назад.
Господин Бьорнсон се обърна много любезно към мене:
— Госпожица Симон Монтаняк, нали?
Това «госпожица» в устата на шведския адвокат прозвуча приятно в моите уши. Този човек поне не се стараеше да ме изкара омъжена, нито се съмняваше в моята самоличност!
Изведнъж намерих атмосферата в този кабинет по-сърдечна. Може би почувствувах и повече сигурност в себе си, защото съзнавах, че съм добре облечена в моя син костюм.
Когато се настаних в креслото, което господин Бьорнсон побутна към мене, видях във високото огледало на камината образа на една мила и свежа парижанка, чиято бяла шапка подхождаше чудесно на тъмните й къдри и матовата кожа на лицето.
И понеже нищо не дава такова добро самочувствие на жената, както съзнанието, че е приятна за гледане, аз си възвърнах изведнъж всичката самоувереност.
Впрочем господин Бьорнсон пристъпи веднага към същността на въпроса и аз нямах повече възможност да размишлявам за хората и нещата, които ме заобикаляха.
— Получих писмо от вашия нотариус в Еврьо, с което той ми съобщава за вашето пристигане. От друга страна господин Андерсон ми съобщи за посещението, което сте му направили…
— Ах — забелязах аз малко подигравателно, — значи все пак господин Андерсон е отдал известно значение на моето посещение?
— В момента той може би не е могъл да долови истината. Вашето посещение го е сварило съвсем неподготвен… За всекиго е трудно да си състави мнение за, няколко минути… Накратко, в сряда щом се завърнах, научих, че господин Андерсон ме е търсил по телефона…
— В сряда?
— Да — намеси се Андерсон, — вечерта на същия ден, в който ме посетихте, поисках да съобщя на господин Бьорнсон за вашето посещение и вашите приказки…
— Моите «приказки» бяха чиста истина.
— Не можех да го зная.
— Можехте да го проверите веднага.
Разговорът започваше да взема нежелателен обрат, затова господин Бьорнсон побърза да се намеси.
— Писмото на господин Даржил не бе пристигнало още, а понеже то е истинският ключ към тази невероятна история, грешката на господин Андерсон е напълно простима.
— Дори и ако той бе благоволил да хвърли поглед върху доказателствата, които му носех? — запитах аз сухо.