Възходът и падението на Третия райх и животът на Хитлер са части от продължителната битка през XX в. между демокрацията и диктатурите. С рухването на комунистическата тоталитарна система в Европа в музея на прокълнатите от историята Ленин и Сталин заеха законното си място до Мусолини и Хитлер. И в бившите комунистически страни се появяват издания на „Моята борба“. Поколенията, родени след Втората световна война отхвърлят носещия се от нейните страници войнствен тътен на барабани и свирепия зов за кръв и смърт, защото предпочитат да живеят в общество, изградено на принципите на демокрацията, на свободата, справедливостта и солидарността. Те знаят, че трупът, хвърлен на германската публика под името „Моята борба“, започва да разпространява опасна зараза особено след 30 януари 1933 г., когато „звярът изскочил от бездната“11, разполага с власт да застеле с трупове пътя на Третия райх в изпълнение на най-налудничавия план в световната история — за космическа война срещу „разяждащите чистата раса бацили“, срещу гризящите арийските сърца.
Война, в която „чистите“ германци се убедиха в ужасяващата реалност на оня марш на щурмоваците, в който ентусиазирано са пеели: „Тоз, който падне в бой за Хитлер, ще спи спокойно дори и на чужда земя.“
Война, към която с толкова възторжени слова ги тласкаше и „Моята борба“! Книга размисъл над вечната тема за човешкото лекомислие, за пътя на един народ към пропастта. За размисъл и над темата „Хитлер“ — вписва ли се фюрерът в сентенцията на Стоян Михайловски: „Има мъртъвци, които трябва да бъдат убивани“.
Непрекъснато, в името на вечно будната историческа памет на човечеството.
Професор Милен Семков
Предговор
На 1 април 1924 г. аз бях затворен в крепостта Ландсберг по присъдата на мюнхенския съд. Получих свободно време, което ми позволи след много години непрекъсната работа да се отдам на книгата, която много мои приятели отдавна вече ме канеха да напиша и която на самия мен ми се виждаше [???] за наше Реших в два тома не само да изложа целите на нашето и да дам картината на неговото развитие. Такава форма и от простото излагане на нашето учение.
При това аз получих възможност да изложа цели движение и историята на собственото си развитие, необходимо и за първия и за втория том на моята работа [???] ми беше необходимо да разруша гнусните легенди, [???] еврейската преса с цел да ме компрометират.
В тази моя работа се обръщам не към чуждите, привърженици на нашето движение, които с цялото съчувстват, но които искат да го разберат по възможност по-дълбоко и по-отблизо. Всяко велико движение на земята дължи израстването си на велики оратори, а не на велики писатели независимо от това, за да намери нашето учение завършен израз, ще трябва да бъде зафиксирана писмено. Нека двата предлагани тома послужат като камъни в основата на общото дело.
Авторът
Крепостта Ландсберг
ПОСВЕЩЕНИЕ
На 9 ноември 1923 г в 12 ч. и 30 мин. в полунощ пред зданието на цайхауза и в двора на бившето военно министерство в Мюнхен паднаха в борбата за нашето дело с твърда вяра във възраждането на нашия народ следните бойци:
Алфарт Феликс, търговец, роден на 5 юли 1901 г.
Бауридъл Андрей, шапкар, роден на 4 май 1879 г.
Казела Теодор, банков служител, роден на 8 август 1900 г.
Ерлих Вилхелм, банков служител, роден на 28 януари 1901 г.
Фауст Мартин, банков служител, роден на 19 август 1894 г.
Рехенбергер Антон, шлосер, роден на 28 септември 1902 г.
Кьорнер Оскар, търговец, роден на 4 януари 1875 г.
Кун Карл, оберкелнер, роден на 27 юли 1897 г.
Лафорс Карл, студент, роден на 28 октомври 1904 г.
Нейбауер Курц, служител, роден на 27 март 1899 г.
Папе Клаус, търговец, роден на 16 август 1904 г.
Пфортен Теодор, съдия, роден на 14 май 1873 г.
Рикмерс Йохан, военен, роден на 7 май 1881 г.
Шейбнер-Рихтер Ервин, инженер, роден на 9 януари 1884 г.
Стронски Лоренц, инженер, роден на 14 март 1899 г.
Волф Вилхелм, търговец, роден на 19 октомври 1898 г.
Посвещавам първият том на тази работа в памет на тези бойци. Имената на тези мъченици ще останат завинаги като пътеводни звезди за привържениците на нашето движение.
11
Една от книгите на Херман Раушнинг е озаглавена „Звярът от бездната“ (първо издание от 1940 г.), но тя е по-малко известна от „Хитлер ми каза“ и „Революция на нихилизма“, предизвикали сензация в самото навечерие на Втората световна война.