— Изморяваш ме — каза тя с безжизнен глас. — Господи, колко ме изморяваш!
— Съжалявам. Не дърдоря глупости, за да се правя на умен. Тази сутрин баща ти ми предложи хиляда долара, за да намеря Риган. За мен това са много пари, но не мога да го сторя.
Устата й внезапно се отвори. Дишането й стана напрегнато и хрипкаво.
— Дай ми една цигара — каза тя дрезгаво. — Защо да не можеш?
Една вена на шията й бе започнала да пулсира.
Дадох й цигара, запалих клечка кибрит и я поднесох към нея. Вивиан пое дълбоко дима, изпусна го в безформен облак, после сякаш забрави, че държи цигара между пръстите си. Повече не дръпна от нея.
— Ами защото и Бюрото за издирване на изчезнали лица не може да го открие — казах аз. — Не е толкова лесно. Не е твърде вероятно аз да направя нещо, което те не могат.
— О, затова ли?
В гласа й се прокрадна нотка на облекчение.
— Това е една от причините. Хората от Бюрото за издирване на изчезнали мислят, че той нарочно е изчезнал, сложил е кръст, както се казва. Те не смятат, че Еди Марс го е ликвидирал.
— Кой казва, че някой го е ликвидирал?
— Ще стигнем и до това — рекох аз.
За миг лицето й сякаш се разпадна, просто се превърна в множество безформени линии, които тя не бе в състояние да овладее. Формата на устата й можеше да се изтълкува като прелюдия към писък, но само за миг. Кръвта на Стърнудови сигурно я бива за нещо повече от това да поддържа пламъка в черните очи и безразсъдството й.
Станах, взех димящата цигара измежду пръстите й и я угасих в пепелника. Сетне извадих от джоба си малкия револвер на Кармен и го поставих внимателно, с пресилена грижливост на бялата коприна, опъната върху коляното й. Закрепих го там и отстъпих назад, наклонил глава на една страна като аранжор на витрина, който преценява ефекта на нова гънка на шалчето около врата на манекена.
Седнах отново. Тя не помръдваше. Очите й се свеждаха надолу милиметър по милиметър, докато най-после погледът й срещна револвера.
— Безопасен е — казах аз. — И петте гнезда в пълнителя са празни. Тя изстреля всичките патрони. Изстреля ги до един срещу мен.
Вената на шията й започна бясно да пулсира. Опита се да каже нещо, но от устата й не се отрони нито звук. Тя преглътна.
— От разстояние пет-шест стъпки — уточних аз. — Хитро момиченце, нали? Лошото е само, че бях заредил револвера с халосни патрони. — Ухилих се нахално. — Знаех си какво би направила, ако й падне удобен случай.
Вивиан успя да проговори, а гласът й прозвуча някъде отдалеч.
— Ти си ужасен човек — процеди тя. — Ужасен!
— Да. Ти си голямата й сестра. Какво мислиш да правиш?
— Не можеш да докажеш нито дума от това.
— Какво не мога да докажа?
— Че тя е стреляла срещу тебе. Били сте сами там долу при кладенците. Не можеш да докажеш обвинението си.