— Скъпа Алис, истината е, че начинът на живот на Джордж Вавасор бе такъв, че един годеж с него щеше да бъде пълна лудост.
— Скъпа лельо, прости ми, но не мога да обсъждам начина на живот на Джордж Вавасор. Ако възнамерявах да стана негова съпруга, щеше да имаш пълното право да обсъждаш този въпрос, заради всичките си добрини към мен. Но нещата стоят по друг начин. Той е просто мой братовчед и тъй като аз го харесвам, а ти не го харесваш, по-добре да не говорим повече за него.
— Трябва да кажа още нещо. След случилото се между вас и в този кризисен момент в твоя живот…
— Скъпа лельо, в живота ми няма никаква криза.
— Има, Алис. Това е най-специалната криза в живота на едно момиче. Ти все още си момиче, но си обещана за съпруга на един достоен мъж, който ще очаква от теб осъществяването на семейното си щастие. Джордж Вавасор има репутацията на необуздан мъж.
— Достойният мъж и необузданият мъж трябва да разрешат този въпрос помежду си. Ако заминавах само с Джордж, тогава в думите ти щеше да има някакъв смисъл.
— Това би било чудовищно.
— Чудовищно или не, не възнамерявам да го правя. Двете с Кейт събрахме пари за тази екскурзия, за да си починем и да се забавляваме, и тъй като не искаме да пътуваме сами, Джордж обеща да придружи сестра си. Татко знае за това и дори не помисли да възрази.
Лейди Маклауд поклати глава. Не искаше да критикува господин Вавасор в присъствието на дъщеря му, но клатенето на главата целеше да покаже, че съгласието на господин Вавасор по този въпрос не струваше много.
— Мога само да повторя онова, което мисля — продължи лейди Маклауд. — Господин Грей няма да бъде доволен и ще има пълното право да бъде недоволен. Освен това съм на мнение, че неговото неодобрение би трябвало да бъде твоя основна грижа. Струва ми се, скъпа моя, че ще те помоля да накараш Джейн да ми поръча файтон, за да имам време да се приготвя за концерта.
Алис просто дръпна шнура на звънеца и повече не спомена въпроса, който досега бяха обсъждали. Когато лейди Маклауд стана да си ходи, Алис я целуна, както правеше винаги, а на излизане старата дама произнесе обичайното си прощално слово:
— Бог да те благослови, скъпа моя. Довиждане! Ще се отбия утре, ако мога.
Следователно двете не бяха скарани. Въпреки това чувстваха, че си бяха разменили думи, които най-вероятно щяха да доведат до отслабване на досегашната им близост.
След като лейди Маклауд си отиде, Алис прекара около час потънала в мисли. Мислеше за току-що проведения разговор и за двамата мъже, достойния мъж и необуздания мъж, чиито имена бяха споменати във връзка със самата нея. Джон Грей беше достоен мъж във всяко едно отношение, поне доколкото го познаваше. Каза си, че това бе така. Каза си и още нещо — че братовчед й Джордж наистина бе необуздан. Много необуздан. Въпреки това се опасявам, че в мислите си тя бе по-благоразположена към своя братовчед, отколкото към своя любим. Бе заявила на леля си, че Джон Грей не е способен на такава подозрителност, която би го накарала да се опълчи срещу плановете й за това пътуване. Беше казала това и го вярваше, но все пак продължи да размишлява върху посоката, в която биха се развили делата й, ако той постъпеше така, както очакваше лейди Маклауд. Отново и отново си казваше, че при такова стечение на обстоятелствата не би отстъпила за нищо на света. „Той е свободен да си ходи, каза си тя. Ако ми няма доверие, има пълната свобода да си тръгне.“ Почти може да бъде казано, че накрая тя започна да очаква от своя любим точно този отговор, който бе заявила, че е неспособен да даде.
Трета глава
Джон Грей, достойният мъж
Отговорът на господин Грей на писмото на Алис Вавасор, изпратен веднага и приет на сутринта след посещението на лейди Маклауд, може да послужи за пример за неговото достойнство. Писмото бе изпратено от Недъркоутс, малкото му провинциално имение в Кеймбриджшир, където той прекарваше по-голяма част от времето си и където възнамеряваше да живее след брака си.
„Недъркоутс, юни, 186–.
Скъпа Алис,
Радвам се, че си уредила делата си успешно. Имам предвид онези, свързани с пътуването ти в чужбина. Що се отнася до домашните ти дела, струва ми се, че те не са уредени толкова задоволително. Но тъй като аз се интересувам предимно от последните, възможно е мнението ми да е повлияно. По отношение на пътуването, напълно съм съгласен, че двете с Кейт щяхте да се чувствате неудобно сами. Това, че жените могат да се оправят и без мъже, е чудесна теория, но като всички чудесни теории, тя най-вероятно ще причини известни затруднения на първите, които я приложат на практика. Ръцете в ръкавици, фустанелите, женската мекота и всеобщото прехласване пред красотата стоят на пътя на успеха. Може би някой ден ще се отървем от всички тези неща и това несъмнено ще бъде добре, но дотогава придружителят от мъжки пол винаги ще бъде необходим. Не съм напълно сигурен, че братовчед ти Джордж е най-подходящият рицар, когото си могла да избереш. Струва ми се, че аз бих свършил по-добра работа и жалко, че нямам възможност да замина. Ако срещнете поганци9, Джордж несъмнено би ги избил по-бързо от мен и би бил по-полезен, ако се наложи да бъдете освобождавани от тъмници или спасявани от заблудили се тигри в швейцарските гори. Но се съмнявам, че ще бъде особено полезен с багажа. Ще настоява една от вас да води сметките, ако това се наложи. Ще се бави с носенето на чаши вода в чакалните на гарите и ще ви кара да го чакате на закуска. Лично аз смятам, че мъж, който придружава две дами на екскурзия в чужбина, трябва да им бъде абсолютен роб, иначе те няма да се насладят на преживяването. Този мъж трябва да се въплъти в ролята на висш слуга, с правото да седи на една маса с господарките си. Имам своите съмнения относно това дали братовчед ти е подходящ за тази работа, а що се отнася до мен — аз съм роден за нея. За щастие, двете с Кейт не сте нито слабохарактерни, нито малодушни и може би ще успеете да накарате господин Вавасор да ви се подчинява.