— За какво съжаляваш? И защо мислиш, че трябва да се срамувам от възрастта си?
— Не знам защо, но някои хора се срамуват. И не мислех, че си толкова стара. Двайсет и пет ми се струва толкова много. Нямаше да е много, ако беше омъжена, разбира се, но ти не искаш.
— Може би някой ден ще го направя.
— Разбира се, че ще го направиш. Трябва да отстъпиш. Някой ден ще те принудят. Баща ти ще беснее, лейди Маклауд ще те поучава и лейди Мидлотиан ще те критикува.
— Лейди Мидлотиан не ме плаши.
— Зная какво е всички да ти се нахвърлят едновременно, скъпа моя. С такъв ужас обсъждахме как французите омъжват дъщерите си така, както продават къщите и нивите си, но самите ние правим същото. Когато всички те нападнат, как ще им устоиш? Никое момиче не би могло.
— Мисля, че аз бих могла.
— Разбира се, ти си по-възрастна от мен и нямаш такова голямо състояние. Но както и да е. Не съм искала да обсъждаме това. Още е рано за подобни разговори. Сега трябва да сляза долу, скъпа моя. Херцогинята на Св. Банги е тук и господин Палисър ще се ядоса, ако я оставя задълго сама. Херцогът ще бъде новият председател на съвета52 или може би вече е. Мъча се да помня тези неща, но е много трудно, когато не те е грижа. Не че не изгарям от желание господин Палисър да стане канцлер на хазната. Какво решаваш? Тук ли ще останеш, ще слезеш долу с мен или ще отидеш в стаята си? Обещавам, че ще те извикам за вечеря. Тя ще бъде в осем.
Алис предпочете да остане в стаята си, докато дойде време за вечеря и бе заведена там от лейди Гленкора. Прислужницата й тъкмо подреждаше дрехите й. Известно време Алис й помагаше, но скоро дрехите бяха подредени и прислужницата си тръгна.
— Ще се чувствам толкова странно, мадам, в компанията на всички тези хора долу — каза момичето на прага. — Те ме гледат така, сякаш не знаят коя съм.
— Скоро ще свикнеш с това, Джейн.
— Предполагам, че ще свикна. Но проблемът е, че всичките се познават.
Когато остана сама и седна, Алис се почувства по същия начин. Запита се какво щяха да си помислят за нея херцогинята на Св. Банги и господин Джефри Палисър, който също щеше да стане херцог, ако нещата се развиеха в негова полза? Що се отнасяше до господин Палисър, господарят на къщата, за нея вече бе очевидно, че той не бе особено впечатлен от нейното посещение. Нима бе сбъркала, като бе дошла тук? Ако бе възможно да отлети обратно до улица „Кралица Ан“ или дори до квартирата на лейди Маклауд, нима не би го направила незабавно? Тя се запита каква работа всъщност имаше тук? Лейди Гленкора се държеше безкрайно любезно с нея, но я плашеше въпреки тази любезност. Освен това Алис съзнаваше, че братовчедка й не можеше да си позволи да й отдели много време. Тя трябваше да се грижи за гости като херцогинята, които бяха важни политически съюзници на нейния съпруг.
Алис се замисли за самата лейди Гленкора. Какво странно и необикновено създание бе тя, с кръглите си сини очи и русите си къдрици. Понякога приличаше на дете, но в други случаи се държеше като старица! И как говореше само! Какви неща казваше и за какви странни неща намекваше, обикновено, без да го цели! Защо още при първата им среща бе направила този намек за собствения си годеж, защо се бе смутила и бе сменила темата, а после бе загатнала, че по-нататък ще говорят още по този въпрос? „Не би трябвало изобщо да го споменава, каза си Алис. Това, че не е щастлива от съдбата си, е още по-голяма причина да не го споменава.“ След това Алис увери самата себе си, че нито баща й, нито леля й, нито лейди Мидлотиан биха могли да я принудят да сключи брак, който не желае и да приеме последици, от които се страхува. Но лейди Гленкора имаше оправдание, което не бе напълно невярно. Наистина бе по-млада и богатството й наистина я бе поставило в по-неблагоприятно положение.
Освен това на Алис й се струваше, че през този час и половина, който бяха прекарали заедно, лейди Гленкора й бе казала всичко. Бе й описала брака си. Бе признала, че съпругът й е безразличен към нейните удоволствия, докато самата тя напразно се опитва да прояви интерес към неговите занимания. Бе споделила, че не чака дете, а „толкова много неща зависят от това“, както самата тя се бе изразила. На Алис й бе странно, че вече бе научила толкова много. И защо лейди Гленкора се сещаше за нея, когато се разхождаше из развалините на манастира на лунната светлина?
Двата часа се проточиха и постепенно Алис доби усещането, че прекарва времето си в Мачинг в пълна изолация. Не се осмели да слезе долу, разбира се. Най-накрая прислужницата й влезе, за да я облече.
52
Става дума за длъжността Лорд-председател на Съвета, който ръководи събранията на Тайния съвет на британския монарх. — Б.пр.