— Дори не бих посмяла да помоля за такава чест.
— О, ако се притеснявате, че не ги познавате, това няма нищо общо.
— Но и те не познават мен.
— Това също няма нищо общо. Не си мислете, че търсят видни хора, с които да си пишат. Тяхното мото е свободно общуване с целия свят и Роланд Хил53 е богът, на когото се кланят. Но са принудени да се ограничават, тъй като разходите им за хартия и мастило стават все по-големи. Обичате ли да пишете писма, госпожице Вавасор?
— Да, на приятелите си, но предпочитам да ги получавам.
— Подозирам, че Ифи и Феми не четат и половината от онова, което получават. А и кой би могъл да изчете две страници, изпълнени е писанията на нашата приятелка херцогинята? Не, те предпочитат да пишат. Сядат след закуска и пишат до обяд. Между тях съществува нещо като съперничество. Те не осъзнават този факт, но той е напълно очевиден за всичките им приятели. Ифи несъмнено изпраща и получава по-голям брой писма, но има преимуществото на по-силна и голяма ръка.
— Пишат ли на вас?
— Бога ми, не. Не мисля, че в списъка им с кореспонденти има роднини. Не обсъждат семейни въпроси и други подобни теми. Обожават да пишат за архитектура и да разсъждават относно това дали е редно жени да стават чиновници в публични учреждения. Ифи има кореспонденти от Америка, на които посвещава голяма част от времето си, но признава, че не чете писмата им.
— Тогава със сигурност няма да й пиша.
— Но вие не сте американка, надявам се. Мразя американците. Това е единственото силно политическо чувство, което имам. Веднъж отидох там и открих, че не мога да живея с тях.
— Но те живеят така, както искат. Не смятам, че трябва да бъдат мразени, само защото не живеят така, както живеем ние.
— О, разбира се, че им завиждам. Дори кочияшите им бяха по-образовани от мен. А що се отнася до жените им, те знаят всичко. Но ги намразих и смятам да продължа да ги мразя. Не сте била там, надявам се?
— О, не.
— Тогава ще се осмеля да заявя, че всяка английска дама, която прекара един месец там и не ги намрази, има много странни вкусове. Започвам да вярвам, че ще се изядат взаимно и ще се появи една напълно нова група от хора. Винаги съм възприемал щатите като Содом и Гомор: процъфтяват в порочност, но рано или късно ще бъдат погребани под огън и жупел.
— Мисля, че това е ужасно.
— Топси казва, че аз съм ужасен. Ходите ли на лов?
— Не.
— Стреляте ли?
— Да стрелям? С пушка?
— Да. Миналата седмица бях отседнал в дома на една дама, която обичаше да стреля.
— Не, не стрелям.
— Яздите ли?
— Не, но много ми се иска. Никога не съм го правила, защото нямам с кого.
— Карате ли?
— Не, не правя и това.
— Тогава какво правите?
— Седя си вкъщи и…
— Кърпите чорапите си?
— Не, не правя това, защото е неприятно. Но работя много. И понякога се развличам с четене.
— А, тук никога не четат. Чувал съм, че има библиотека, но никой не знае как да стигне до нея. Не вярвам в библиотеките. Никой не влиза там, за да чете, така както никой не влиза в килер, за да яде. Но има една разлика: храната, която ядем, идва от килери, докато книгите, които четем, не излизат от библиотеките.
— С изключение на книгите на Мъди54.
— А, да, Мъди е велик библиотекар. Нима възнамерявате да четете през цялото време, докато сте тук, госпожице Вавасор?
— И да се разхождам сред руините на манастира.
— Трябва да правите това нощем, на лунна светлина. Ще дойда с вас. Но не е ли малко студено за разходки?
— Бих казала, че е, господин Палисър, особено за вас.
След това херцогът отново се обърна към нея и Алис осъзна, че се справяше много добре. Въпреки това се ядоса на самата себе си, защото вечерята все още я плашеше и просто не можеше да се отърве от този страх. Истината бе, че се чувстваше малоценна в сравнение с лейди Гленкора и господин Джефри Палисър и това почти я натъжи. Що се отнасяше до херцога, седящ от другата й страна, тя не изпитваше подобно чувство към него. Беше достатъчно възрастен, за да й бъде баща и освен това бе кабинетен министър, следователно бе заслужил уважението й. Но защо не можеше да приеме, че останалите хора около масата я превъзхождат? Нима наистина бе започнала да вярва, че може да израсне нагоре, огряна от тяхната светлина?
53
Роланд Хил (1795–1879) — Английски учител и изобретател, създал съвременната пощенска служба и изобретил пощенската марка. — Б.пр.
54
Чарлс Едуард Мъди (1818–1890) — Английски издател, създал първата заемна библиотека. — Б.пр.