— Джефри е забавен събеседник, нали? — попита лейди Гленкора, докато минаваха през билярдната зала на път за салона.
— Много забавен… и може би малко саркастичен.
— Сигурна съм, че скоро ще се научиш да не му обръщаш внимание, когато използва този сарказъм срещу теб — отвърна лейди Гленкора, след което дамите влязоха заедно в салона.
— Колко приятно топло е да влизаш от едно помещение в друго — отбеляза херцогинята, подчертавайки думите „едно“ и „друго“.
— Значи трябва да бъдем в постоянно движение — каза госпожа Конуей Спаркс, която бе красива, високо образована и остроумна, но не особено добронамерена. Може би затова херцогинята на Св. Банги се страхуваше от нея.
— Надявам се, че и тук ще ни бъде топло — обади се лейди Гленкора.
— Но не приятно топло — отвърна госпожа Конуей Спаркс.
— Цялата се разтрепервам, когато госпожа Спаркс я напада — каза лейди Гленкора на Алис по-късно тази вечер, когато двете се бяха усамотили в спалнята й. — Знам, че ще се оплаче на херцога, който ще сподели с онзи висок мъж с червената коса, а той ще ме издаде на господин Палисър и тогава лошо ми се пише.
— И кой е мъжът с червената коса?
— Той е политическата връзка между херцога и господин Палисър. Името му е Бот и е член на парламента.
— Но защо би се намесил?
— Предполагам, че това му е работата. Не съм напълно сигурна, че разбирам всичко. Струва ми се, че ако направят господин Палисър канцлер на хазната, той ще бъде един от личните му секретари. Може би няма да му каже, но по-скоро ще го направи. Винаги ме нарича лейди Гленкоурър. От Ланкашър е. Произвеждал е хасе, докато е имал откъде да си набавя памук.
Но това се случи в спалнята на Алис и ние трябва да се върнем за малко в салона.
Херцогинята не отговори на госпожа Спаркс, така че разговорът за топлината бе изоставен. Всъщност нямаше никакви общи разговори. В салона имаше прекалено много дами, а дамите не се разделят на малки групи като мъжете и жените, когато компанията е смесена. Лейди Гленкора развличаше херцогинята с описание на домашните си фазани. Госпожа Конуей Спаркс разказваше хапливи истории за някого на госпожица Юфемия Палисър. Една от дъщерите на херцогинята се приближи до пианото в ъгъла с един обожател и докосна няколко клавиша, докато Ифигения Палисър смело отвори книга и седна на масата. Алис, която седеше срещу лейди Гленкора, започна да се колебае дали да не последва примера й, но не успя да събере смелост, така че остана на мястото си, чувствайки се не на място.
— Алис Вавасор — провикна се внезапно лейди Гленкора, — можете ли да играете билярд?
— Не — отвърна стреснато Алис.
— Тогава тази вечер ще се научите! Ако никой друг не иска да ви научи, аз ще бъда ваш учител.
След тези думи лейди Гленкора дръпна звънеца и нареди масата за билярд да бъде приготвена.
— Ще играете с нас, нали, херцогиньо? — попита тя.
— Толкова е топло и приятно, че не мога да откажа — отвърна херцогинята, но докато говореше, погледна с подозрение към онази част от салона, където седеше госпожа Конуей Спаркс.
— Всички ще играем — каза госпожа Спаркс. — Така ще бъде още по-приятно. И може би още по-топло.
Джентълмените се присъединиха към тях, докато се подреждаха около масата и тъй като повечето останаха, билярдната зала се напълни с хора. Първо някой тикна щека в ръката на Алис, но тя не знаеше какво да прави с нея, така че й позволиха да играе с боздуган55. Задачата да я научи да си служи с него бе прехвърлена на Джефри Палисър и следващият час бе сравнително приятен — но не толкова приятен, колкото някои от часовете, които бе прекарала с братовчедите си в Швейцария. Алис знаеше, че може да извлече повече от живота с хора като тях, отколкото в компанията на тези знатни гости. Бе напълно сигурна в това, въпреки усърдието, с което Джефри Палисър я учеше и няколкото пъти, когато успя да я разсмее, анализирайки Стойката на херцогинята, канеща се да направи своя удар.
— Иска ми се да можех да играя билярд — заяви госпожа Спаркс при един от тези случаи. — Наистина ми се иска.
55
Предшественик на модерната щека за билярд от времето, когато играта се е провеждала на открито и е наподобявала крокет. — Б.пр.