Но дори той имаше скелет в гардероба си и трън в очите си, въпреки че скелетът не бе особено отблъскващ, а трънът едва ли щеше да се възпали и гангреняса. Херцогът изпитваше страхопочитание към жена си.
Постоянно се тревожеше за нея, но не си мислете, че тревогата му идваше от опасението, че някой Бурго Фицджералд ще унищожи семейното му щастие. Херцогинята бе и винаги е била напълно порядъчна съпруга. Благородните дами, надарени с необикновена красота, често стават обект на незаслужени злословия, но такива по неин адрес не е имало. Откакто херцогът я бе взел за жена, едва ли е имало мъж, който да се е осмелил дори да й намигне. Не беше нито прахосница, нито комарджийка. Нямаше нито придирчиви вкусове, нито съмнителни хобита. Просто бе глупава и като всеки глупав човек постоянно си мислеше, че й се подиграват. И постоянно се оплакваше, скръбно, жално и често гневно, на своя скъп херцог и закрилник, който понякога не знаеше какво да прави с нея и как точно да я закриля. Не отиваше на един рицар на „Ордена на жартиерата“ и херцог на Св. Банги да моли за милост по отношение на жена си хора, като госпожа Конуей Спаркс, нито му прилягаше да се оплаква от тази дама на своя домакин или домакиня, като момче в интернат, оплакващо се от побойник.
— Ако хората не ти харесват, мила моя, ще си тръгнем — рече й той късно същата вечер, която вече бе описана.
— Не — отвърна тя. — Не искам да си ходя. Обещах, че ще останем до декември и Лонгройстън няма да е готов преди това. Но ми се струва, че нещо трябва да бъде направено по отношение на тази жена.
Тя първо подчерта думата „нещо“, а после направо натърти думата „жена“.
Херцогът не знаеше как да запуши устата на госпожа Конуей Спаркс. Един от най-важните му принципи бе никога да не се ядосва на никого. Как можеше да повлияе на госпожа Конуей Спаркс?
— Мисля, че е под достойнството ти да се занимаваш с нея — рече съпругът.
— Да, може би си прав — отвърна жена му. — Но я заварих в тази къща и не обичам да ми се присмиват. Струва ми се, че лейди Гленкора трябва да я постави на мястото й.
— Лейди Гленкора е много млада, скъпа.
— Не знам колко е млада — отвърна херцогинята, която може би бе доловила напълно неволната имитация на лейди Гленкора на начина й на говор.
Херцогинята често отправяше подобни молби към своя съпруг и той се виждаше принуден да казва неща в нейна защита, които самият той не одобряваше. Това, разбира се, го дразнеше и понякога го караше да му се иска херцогинята да си бе останала в Лонгройстън.
Имаше и трети политик, отседнал в Мачинг Праяри, който още не се бе издигнал до позицията на държавник, но имаше големи надежди това да се случи. Става дума за господин Бот, член на парламента от Сейнт Хелънс56, когото лейди Гленкора бе описала като червенокос мъж, който обикаля наоколо и може би говори за нея на съпруга й. Господин Бот несъмнено бе успешен мъж и бе постигнал всичко сам. Не беше първа младост, но още нямаше петдесет години. В момента се наслаждаваше на втората си сесия в парламента, като се бе завърнал в ролята на заклет последовател на Манчестърската школа57. И тези клетви се бяха оказали напълно искрени. В Сейнт Хелънс все още имаше репутацията на добър и честен мъж, но съпартийците му в Камарата, наблюдаващи политическите му маневри, знаеха, че правеше всичко възможно да се добере до парче от обществения пай. Не беше богат мъж, въпреки че бе произвеждал хасе и бе успял да влезе в парламента. И въпреки твърденията му, че е безкомпромисен радикал, той обичаше да си общува с аристократи и да се вслушва в мненията на хора като херцога на Св. Банги и господин Палисър. Предполагаше се, че разбира от финанси. Във всеки случай математиката му се отдаваше и освен това бе трудолюбив, изпълнителен и покорен, а тези достойнства го превръщаха в полезен съюзник на един бъдещ канцлер на хазната, наумил си да прави големи промени.
57
Манчестърска школа — Възгледите на група икономисти от Манчестър, привърженици на свободната търговия и пълния икономически либерализъм. — Б.пр.