— Да, студено е. Двете с лейди Гленкора сте близки приятелки, нали, госпожице Вавасор?
— Тя е моя братовчедка — отвърна Алис.
— А, да, колко хубаво. Мога да ви уверя, че господин Палисър е благодарен за това, че прекарвате толкова много време с нея.
Това бе непоносимо. Алис не успя да събере достатъчно смелост, за да стане от стола и да се отдалечи от него, но чувстваше, че трябва да избяга от този разговор.
— Не бих казала, че прекарвам толкова много време с нея, но дори и да го правех, това едва ли би имало някакво значение за господин Палисър.
Но господин Бот не бе човек, който ще позволи да бъде разколебан, когато си е наумил нещо за казване.
— Мога да ви уверя, че това е неговото мнение. Разбира се, всички знаем, че лейди Гленкора е млада. Много млада.
— Господин Бот, наистина предпочитам да не говорим за братовчедка ми.
— Но скъпа госпожице Вавасор… когато и двамата сме взели благополучието й присърце… защо не?
— Не съм взела благополучието й присърце, господин Бот. Изобщо даже. Не виждам причина да го правя. Ще прощавате, но не искам да обсъждам благополучието на братовчедка си с един непознат.
След това тя се изправи и се отдалечи от него, а господин Бот зяпна, поразен от нейната дързост. Но той бе упорит мъж и вече бе взел решение по този въпрос, така че просто щеше да опита отново.
Чудя се дали Джефри Палисър прекарваше много време в размисли за разликата между сегашната си позиция и онази, която щеше да му бъде отредена, ако лейди Гленкора зарадваше съпруга си с мъжки наследник. Предполагам, че да. Всеки би оценил подобна възможност. А неговата съдба бе най-злочестата, която можеше да сполети един мъж. Баща му, по-малкият брат на херцога, му бе завещал издръжка от шестстотин лири на година, но и навика да общува с хора, получаващи по шест хиляди. Никой не го бе научил, че е редно да знае как да изкарва прехраната си. Баща му, който бе дългогодишен член на парламента, бе любимец на стария херцог, който, в месеците преди смъртта си, не бе поддържал близки отношения със сегашния доайен на рода Палисър. Бащата на Джефри бе отгледан в Мачинг Праяри така, както отглеждат всички благородни издънки на херцози и след смъртта на стареца бе наследил богатство, което му бе позволило, макар и трудно, да продължи да живее по същия начин. Бе имало периоди, когато той бе стоял съвсем близо до трона. Но когато умрял и наследството му бе разделено между сина и трите му дъщери, Джефри Палисър бе получил вече спомената издръжка. Разбира се, че можеше да живее с нея и тъй като през зимните месеци ползваше безплатно жилище, можеше да си позволи да плаща на ловци и да живее като богат лорд. Но се чувстваше беден и унижен. Чувстваше се като мъж без бъдеще, поне докато липсата на детска люлка в Мачинг Праяри не му бе отворила тази нова възможност.
Но несъмнено тази възможност бе много далечна. Лейди Гленкора можеше да роди толкова синове, колкото Хекуба58. Можеше и да умре и някоя друга, по-щастлива дама да роди наследник на братовчед му. Или пък самият херцог щеше да се ожени и да получи наследник. Освен това братовчед му бе само една година по-възрастен от него и голямата награда, ако изобщо я получеше, можеше да дойде след четиресет години или повече. Въпреки това фактът, че лейди Гленкора все още не бе родила мъжка рожба, го правеше приемлив съпруг за хора, които допреди година дори не биха го погледнали. Не можем да не предположим, че той бе размишлявал над всичко това.
— Не е ли жалко, че цял живот не правиш нищо? — рече братовчед му една сутрин.
Джефри бе поискал да говори с Плантагенет в неговия кабинет и се опасявам, че го бе направил с целта да го помоли за пари.
— Какво да правя? — попита Джефри.
— Във всеки случай би могъл да се ожениш.
— О, да, бих могъл да се оженя. Никой не е прекалено беден, за да се ожени. Въпросът е дали бих издържал глада след това.
— Не виждам защо трябва да гладуваш. Да, собственото ти състояние е скромно, но все пак е нещо. Освен това има много дами, които също разполагат с пари.
Джефри се замисли за лейди Гленкора, но не спомена това.
— Не мисля, че тези неща ми се отдават — рече той. — Когато майката и бащата започнат да ме разпитват за дома и издръжката ми, ще изпадна в паника. Не го казвам като нещо хубаво, всъщност точно обратното, но се опасявам, че не притежавам користолюбиви склонности.
58
Хекуба — В древногръцката митология, дъщеря на Димант и първата жена на троянския цар Приам, с когото имат 19 деца. — Б.пр.