— Не мисля, че смята да прави подобно нещо — отвърна херцогинята.
— Във всеки случай трябва да направя нещо, така че не мога да изляза да яздя с вас — рече Джефри.
— Трябва да направиш нещо — съгласи се Ифигения от бюрото си.
Докато течеше този разговор, лейди Гленкора два пъти вдигна глава в опит да улови погледа на братовчедка си. И Алис много добре знаеше защо. „Виждаш ли, сякаш казваше погледът, Плантагенет вече започва да се интересува от своя братовчед и причината за това е очевидна. Не може да допусне мъжа, който ще бъде баща на бъдещите херцози, да прекара живота си в пълна неизвестност. Ако горе имаше бебешка люлка, Джефри щеше да бъде свободен да бездейства колкото си иска.“ Алис разбираше това много добре.
Джефри излезе да язди с тях, разбира се.
— Какво може да прави човек като мен, който иска да прави нещо? — попита той Алис.
Тя бе напълно наясно, че лейди Гленкора бе накарала господин Палисър да язди до нея. Алис го харесваше и следователно не възразяваше, но вече бе взела решение, че братовчедка й нямаше да получи нищо за усилията си.
— Госпожа Спаркс смята, че трябва да се кандидатирате за парламента.
— Да, а скъпата херцогиня сигурно ще ми предложи къща на площад „Белгрейв“59. Сега искам да чуя вашия съвет.
— Само мога да се присъединя към госпожица Палисър.
— Какво? Ифи? Затова да не губя времето си? Но виждате ли, колкото повече време губя, толкова по-добре за мен.
— Това е проблемът, който трябва да решите.
— Братовчед ми Плантагенет смята, че решението е брак.
— Сигурна съм, че това е добро предложение — отвърна Алис. — Но може би зависи от съпругата, която ще си изберете.
— Имате предвид с колко пари ще разполага, разбира се.
— Отчасти.
— Предполагам, че за братовчед ми само това има значение. Тази година има ли много нови наследници?
— Боя се, че нямам представа. Първо трябва да ми кажете колко пари превръщат една жена в наследница?
— За мъж като мен, предполагам, че десет хиляди на година ще бъдат напълно достатъчни.
— Това не е много — каза Алис, която разполагаше именно с толкова.
— Да, може би сумата е прекалено скромна. Но колкото по-скромна е, толкова по-голям ще бъде изборът ми, както и шансът самата жена да бъде поносима. Аз също разполагам с малко пари — не много, както знаете, но заедно с десетте хиляди на дамата, бихме могли да живеем сравнително удобно… в някой малък френски град, може би.
— Но не виждам каква би била вашата полза от това.
— Поне хората тук ще се отърват от мен. Изглежда това е най-важното нещо в момента. Ако чуете за момиче с подобна издръжка, което има приятна външност, но не е твърде младо и неопитно, произлиза от благородно семейство и умее да чете и пише, може би ще ме имате предвид.
— Да, разбира се — отвърна Алис, която бе напълно наясно, че той бе описал нейното положение. — Ако срещна такова момиче, веднага ще ви извикам.
— Може би вече познавате такова?
— Не, в момента не.
— Струва ми се, че едва ли би могъл да намери нещо по-добро — обяви братовчедка й по-късно същата вечер. Лейди Гленкора бе започнала да кани Алис в стаята, която наричаше своя гардеробна, всеки ден след вечеря. Обикновено разговаряха там до малките часове на деня. Господин Палисър работеше до късно и винаги си лягаше след тях. Те често обсъждаха него и неговите планове за бъдещето и Алис успя да накара братовчедка си да започне да се интересува и от двете. Освен това съумяваше да държи лейди Гленкора далече от онези теми, които смяташе за опасни: намеците за нейната бездетност и подмятанията, че в сърцето й все още има място за Бурго Фицджералд. И понякога говореха за бъдещето на самата Алис, разбира се, която постепенно започна да се отпуска и да споделя чувствата си със своята братовчедка. Лейди Гленкора често й казваше, че е била права да го отритне, ако наистина не го е обичала.
— Ръката ти е била протегната в очакване на пръстена — рече й тя веднъж, — но щом не си го обичала, значи е трябвало да я дръпнеш.
— Но аз го обичах — каза Алис.
— Тогава не те разбирам — отвърна лейди Гленкора.
Те бяха много близки, но това не означаваше, че се разбираха напълно. В момента обаче обсъждаха Джефри Палисър.
— Струва ми се, че едва ли би могъл да намери нещо по-добро — заяви лейди Гленкора.
59
Площад „Белгрейв“ — Един от най-модните и бляскави площади в Лондон, където се намират много посолства. — Б.пр.