Неусетно стигнаха вкъщи и старецът ги срещна на прага, а лъвските му очи блестяха гневно, защото ростбифът вече бе опечен. Държеше грамадния си сребърен часовник в ръка, а той винаги избързваше с около четвърт час. Посочи свирепо към него и потупа по голямата стрелка, която показваше десет.
— Но, дядо, часовникът ти винаги избързва — оправда се Кейт.
— А вие винаги се бавите, госпожице — отвърна гладният земевладелец.
— Още няма пет часа. Нали, Алис?
— И колко време ще ви отнеме да се преоблечете?
— Не повече от десет минути, нали, Алис? Но не е нужно да ни чакаш, дядо.
— Да не ви чакам! Винаги така казват! — промърмори ядосано той. — Сякаш е по-добре да ги чакам, след като месото вече е на масата.
Но нито Кейт, нито Алис го чуха, защото вече се бяха качили в стаите си.
Те не си казаха нищо повече по темата тази вечер, но когато пожела лека нощ на братовчедка си, Кейт й заръча:
— Помоли се за него тази нощ, така, както се молиш за хората, които са ти най-скъпи.
Алис не отговори, но можем да заключим, че направи онова, което искаха от нея.
Тридесет и втора глава
Която съдържа отговор на любовно писмо
Алис имаше цяла седмица на разположение, за да напише своя отговор, но го изпрати още преди да е изтекла. „Защо да го държа в напрежение? — рече си тя. — Щом вече съм решила, нямам причина да отлагам.“
Освен това си мислеше, че трябва колкото се може по-скоро да разсея всички съмнения на господин Грей. Тя се бе отнесла много зле с него. Споменът за това ужасно отношение щеше да я измъчва до края на дните й и се чувстваше длъжна да му каже за намеренията си при първа възможност. Алис се опита да се утеши с мисълта, че раната, която му бе нанесла, щеше бързо да зарасне. „Той не е толкова чувствителен, рече си тя.“
Но се заблуждаваше. Господин Грей бе от мъжете, които се влюбват страстно и само веднъж през живота.
Всяка сутрин Кейт я питаше дали е готова с отговора си и на третия ден след Коледа, точно преди вечеря, Алис й каза, че го е написала и изпратила.
— Но днес не събират пощата — отвърна Кейт, която знаеше, че във Вавасор събираха пощата само три дни в седмицата.
— Дадох шест пенса на едно момче да занесе писмото в Шап63 — обясни Алис и се изчерви.
— И какво му писа? — попита Кейт и я стисна за ръката.
— Спазих обещанието си — отвърна Алис. — Сега ти спази своето и не ми задавай повече въпроси.
— Вече имам сестра! Своя собствена сестра! — възкликна Кейт и когато Алис откликна на прегръдката й, тя осъзна, че вече нямаше причина да се съмнява в отговора й.
Двете веднага започнаха да обсъждат бъдещите стъпки, които трябваше да бъдат предприети. Кейт искаше братовчедка й незабавно да пише на господин Грей и малко се уплаши, когато Алис отказа да го направи, преди да е получила отговора на Джордж.
— Нали не си му поставила някакви ужасни условия? — възкликна тя.
— Не съм сигурна какво имаш предвид под ужасни условия — отвърна Алис мрачно. — Условията ми са напълно изпълними и ми се струва, че ще ги одобриш.
— Но той е толкова невъздържан! Възможно ли е да не ги приеме?
— Просто му казах, че… но Кейт, нали обеща да не ме питаш за това?
— Защо трябва да има тайни между нас? — попита Кейт.
— Добре, няма да има. Казах му, че не мога веднага да се омъжа за него и трябва да ми даде дванайсет месеца, за да имам време да се отърся от тъгата и самообвиненията, които ме измъчват в момента.
— Дванайсет месеца, Алис?
— Да, Кейт, това е моето условие, но му писах, че ако поиска, веднага ще кажа на татко и дядо, че сме сгодени, за да е сигурен, че съм обвързана с него и нищо не може да промени това. Добавих и още нещо, Кейт.
Тя направи кратка пауза, след което продължи:
— Нещо, което мога да разкрия само на теб. Писах му, че всичките ми пари са на негово разположение и може да ги използва както пожелае, преди да са изтекли тези дванайсет месеца.
— О, Алис! Не, не! Не бива да правиш това. Прекалено щедро е.
В този миг Кейт може би осъзна, че брат й не бе от мъжете, които биха пренебрегнали подобно предложение.
— Но го направих. Мъркюри замина за Шап с моите шест пенса в джоба и най-вероятно вече е изпратил писмото. И да ти кажа честно, Кейт, мисля, че му го дължа. Той бе напълно откровен с мен, когато ми каза, че докато старият земевладелец е жив, ще се нуждае от парите ми, за да подпомогне кариерата си. А това е кариера, която одобрявам и подкрепям. Винаги съм искала да го видя в парламента. И ще продължавам да го искам, докато не се случи. Това ще бъде единственото нещо, за което ще се тревожа. И как бих могла да го помоля да изчака дванайсет месеца за нещо, което ще му трябва след шест? Ще бъде като онези клетници в приютите за бедни, които умират от глад, чакайки да получат хляб.