— Алис, мила моя, да сложим пепел на миналото.
— Не можем да сложим пепел на миналото. Хората използват този израз, но това е невъзможно. Времето е по-силно от нас и не можем да предпазим нито телата, нито сърцата си. Косите ще посивеят и сърцата ще изстинат.
— Не съм сигурен, че едното следва от другото — отговори Джордж. — Косите ми все повече посивяват.
За да подчертае думите си, той повдигна тъмния кичур коса отстрани на главата си, разкривайки белите косми отдолу.
— Ако сивите коси правят един мъж стар, Алис, значи ще си вземеш стар съпруг. Но дори ти не би могла да кажеш, че сърцето ми е изстинало.
Думата „съпруг“, която братовчед й използваше за втори път, смути Алис и тя се сви така, сякаш я бе зашлевил. Да си вземе стар съпруг! Възрастта му нямаше никакво значение за нея, дори да бе стар като Енох64. Но тя отново се видя принудена да му отговори.
— Имах предвид своето сърце — рече Алис. — Понякога си мисля, че е пълно с лед.
— Алис, тези думи ме натъжават.
— Дойде прекалено скоро, Джордж. Не ми остави достатъчно време, за да се отърся от спомените. Каза, че искаш да сложиш пепел на миналото. Да го направим, поне що се отнася до думите. Дай ми няколко месеца и ще спра да говоря за него, въпреки че едва ли някога ще го забравя.
Имаше нещо в изражението й, докато говореше, което му направи лошо впечатление. Някаква дълбока тъга. Вместо да го притесни, това го ядоса. Несъмнено основната му цел, когато й бе предложил да подновят годежа си, бе да се възползва от богатството й. Нямаше да й направи това предложение, ако не разполагаше с пари или ако собствената му нужда не бе толкова належаща. Но Джордж искаше нещо повече от пари. Искаше да бъде предпочетен пред Джон Грей и да срази своя противник чрез възстановяването на тази връзка, но преследването на тази цел беше лукс, който не можеше да си позволи. Затова го бе съчетал с финансовите си съображения. Бе получил едното, но искаше и другото. Бе отправил второто си предложение към братовчедка си с мисъл и за двете ползи, които можеше да извлече от нейното съгласие. Нямаше да й изпрати онова писмо, ако тя не разполагаше с пари, но в същото време жадуваше за някакъв израз на нейната любов, който щеше да представлява истински триумф за него.
Но досега тя по никакъв начин не бе засвидетелствала своята любов.
— Алис — рече той, — начинът, по който ме посрещаш, не е това, на което се надявах.
— Не е ли? — отвърна тя. — Съжалявам, че си останал разочарован, Джордж, но какво мога да кажа? Нима би предпочел да се преструвам, че ми е леко на сърцето?
— Ако желаеш да оттеглиш съгласието си — рече той, говорейки много бавно, — имаш моето позволение да го направиш.
Каква отлична възможност за бягство! Но Алис нямаше смелостта да се възползва от нея. Кое момиче, при тези обстоятелства, би се осмелило да го направи? Колко често ни отправят предложения, които бихме дали всичко да приемем, но не можем, защото се страхуваме от реакцията на хората, които са ги отправили?
— Не желая да оттегля съгласието си — отвърна Алис, също говорейки бавно. — Но имам нужда от време, за да се възстановя. Лекарите казват, че претоварените мускули трябва да бъдат оставени да си починат, за да възвърнат своята еластичност. Това е моето състояние в момента. Струва ми се, че ако ми дадеш няколко месеца, за да си почина, ще мога да посрещна бъдещето с възстановени сили.
— Само това ли можеш да ми кажеш, Алис?
— Какво друго искаш да ти кажа?
— Искам да чуя една нежна дума от теб — нима това желание е толкова неразумно? Искам да ми кажеш, че си доволна от решението си — нима тази задача е толкова непосилна? Може би си позволих твърде много, като отново поисках ръката ти, но ти прие предложението ми и нима нямам правото да очаквам да ми покажеш, че си го направила с удоволствие?
Но тя не го бе направила с удоволствие. Не изпитваше удоволствие и сега, след като го бе направила. Не можеше да му покаже, че е щастлива, защото не беше. И в този момент се страхуваше, че той ще поиска от нея да демонстрира своята любов. Имаше пълното право, като неин годеник, да го направи. Тя сякаш бе наясно, че единственият начин да го спре, бе да се държи резервирано и студено. Затова не можеше да си позволи да покаже нежност. Изслуша молбата му, но не й откликна. И нямаше право да го обвинява, ако й се обидеше. Бе готова да направи всяка саможертва за него, освен тази.
64
Енох — Библейски персонаж, син на Иаред и потомък на първия човек Адам, взет от Бог на небето на 365-годишна възраст. — Б.пр.