„Какво да правя?“ Алис прекара целия ден, задавайки си този въпрос. Бе изумена от скоростта, с която подозрението, че не би могла да се омъжи за братовчед си, се превърна в убеждение. Можеше ли да допусне да казват за нея, че три пъти е зарязвала годеника си и три пъти се е отмятала от думата си? Откъде би могла да намери смелостта да каже на баща си, на Кейт и дори на самия Джордж, че отново бе променила решението си? Но имаше цяла година на разположение. Ако междувременно той получеше и изхарчеше парите й, може би нямаше да има повече нужда от нея и тя щеше да се спаси от тази ужасна съдба. Не беше ли възможно този път отказът да дойде от него? Все пак тя успя да вземе едно решение. Или поне си мислеше, че бе успяла. Каквото и да се случеше, тя нямаше да отиде до олтара с него. Докато имаше скала, от която можеше да се хвърли, вода, в която можеше да се удави и отрова, която можеше да изпие, нямаше да стане съпруга на Джордж Вавасор.
Алис знаеше, че не можеше да сподели това решение с никого, дори с най-близките си хора. Дължеше му парите си след всичко, случило се между тях. Джордж имаше право да разчита на помощта й и щеше да я получи. Но тя можеше да му помогне само в ролята на негова годеница. Той не би могъл да приеме парите й, ако не бяха сгодени. Щеше да ги получи до последния цент, но междувременно Алис трябваше да измисли някакъв план за бягство.
Този следобед баща й дойде да я види и трябва да бъде посочено, че по-рано през деня господин Грей бе провел втори разговор с него. След като си тръгнал от къщата на улица „Кралица Ан“, господин Грей се срещнал със своя адвокат, а после бе говорил с господин Вавасор. Господин Вавасор се бе върнал вкъщи малко след пет часа и заварил дъщеря си в дневната, седнала на тъмно до запалената камина. Преди това бе посетил кантората на адвоката на господин Грей и смутено бе изслушал как последният излага подробностите на ситуацията, в която бе изпаднала дъщеря му, пред благодушния стар джентълмен с напълно плешива глава, практикуващ професията си в една тясна, тъмна и чиста уличка зад Доктърс Комънс66. Името му бе господин Томбе.
— Не — отвърнал Грей, когато господин Вавасор го бе попитал за специалността на господин Томбе. — Не се занимава само с църковни дела. Имаше съдружник в Ели и беше адвокат както на баща ми, така и на повечето духовници там.
По време на тази дискусия, господин Томбе не показа нито изненада, нито изумление или престорено възмущение. Съгласиха се, че Джордж Вавасор трябваше да получи пари веднага и ако това бе възможно, парите трябваше да дойдат от спестяванията на Джон Грей, а не от тези на Алис. Господин Томбе може би щеше да успее да уреди това с адвоката на господин Вавасор. Ако не успееше, самият той щеше да събере необходимите пари. И накрая Джон Вавасор щеше да бъде принуден да се откаже от булката си, като това бе цената на сделката. Докато двамата мъже говореха, Джон Вавасор мълчеше, защото нямаше какво да каже. Не разполагаше със собствени пари, с които да допринесе.
— Искам бащата на младата дама да потвърди — рече Грей, — че и според него този брак би бил пагубен за нея.
— Несъмнено — съгласи се господин Вавасор. — Този брак ще я разори.
— Виждате ли, господин Томбе, просто искаме да изпитаме мъжа — продължи господин Грей. — Ако не е такъв, за какъвто го мислим, може да го докаже с поведението си. Ако наистина е достоен да бъде неин съпруг, ще ни откаже.
— Просто искате да отворите очите му, господин Грей — каза мекушавият адвокат.
— Искам да получи парите, които му трябват. След това ще видим какво всъщност иска.
— Да, така ще разберем какво наистина иска — отвърна адвокатът. — Ще получи парите, господин Грей.
Това бе краят на дискусията.
Когато влезе в дневната, господин Вавасор се обърна към дъщеря си с бодър глас:
— Стоиш на тъмно?
— Да, татко. За какво са ми свещи, когато не правя нищо? Не те очаквах.
— Дойдох, защото искам да говоря с теб по работа.
— Каква работа, татко?
Алис веднага разгада намеренията на баща си, съдейки по тона му. Той искаше да я предразположи, за да може после да й съобщи нещо, което знаеше, че тя няма да одобри.
— Любов моя, доколкото разбрах, братовчед ти Джордж има нужда от пари.
— Не съм казала, че има нужда от тях веднага, но предполагам, че ще му потрябват преди изборите.
— Ако е така, значи му трябват веднага. Още ли не ти ги е поискал?
66
Доктърс Комънс — Правна общност в Лондон, съставена от адвокати, практикуващи гражданско право. — Б.пр.