Самият Джордж Вавасор имаше навик да казва, че чудесно е знаел какво прави, че просто е трябвало да повали на земята бъдещия си партньор във фирмата и че не съжалява за нищо. Във всеки случай това негово деяние получи одобрението на много високопоставени мъже, или по-скоро достатъчно високопоставени, за да може Джордж бързо да си намери нова работа и едва шест седмици след напускането му той вече бе станал партньор в реномирана винарска къща. Една пралеля току-що му бе завещала две хиляди лири и това несъмнено му бе помогнало да спечели симпатиите на търговците на вино.
Вавасор остана на тази работа пет години и всичките му приятели предполагаха, че се справя много добре. Истината е, че не се справяше зле, но и не се справяше толкова добре, че да е доволен от себе си. Имаше амбицията да превърне винарската къща, за която работеше, в най-голямата търговска фирма в Лондон, но дръзките му дългосрочни планове изплашиха партньорите му. Самият той по-късно заяви, че е щял да ги превърне в принцове на винарския пазар, ако бяха повярвали в него. Но те имаха повече благоразумие, или по-малко кураж от него, и отказаха да го послушат. След края на петата си година Вавасор напусна винарската къща, но без този път да е събарял някой на земята и с доста прилична сума в джоба.
Последните две от тези пет години несъмнено бяха най-щастливите в живота му, защото ги прекара в усърдна работа, като истински мъж, отказвайки се от всяко удоволствие, което отнемаше от времето му. Отрече се и от всички удоволствия, които бяха опасни заради това, че струваха прекалено много пари. Не залагаше на коне, не играеше билярд и говореше за Кремърн11 като за нещо детинско, от което се бе отказал, тъй като вече не бе дете. През този период беше любовната му афера с братовчедка му и трябва да приемем, че в един момент дори бе възнамерявал да се установи като семеен мъж. Но се държа ужасно с Алис и тя развали годежа.
Освен това през този период се скара с дядо си. Поиска да заеме пари срещу имението Вавасор, а тъй като редът на унаследяване не беше установен, можеше да направи това само след съгласието на дядо си. Старият джентълмен не искаше и да чуе за това и дори не изслуша предложението. Напразно Джордж се опитваше да го накара да разбере, че винарският бизнес върви много добре, че не дължи пари никому, че всичко около него процъфтява и че може да постигне още по-големи успехи с помощта на няколко хиляди лири, заети със скромна лихва. Старият Вавасор побесня. Никакви документи или уверения не можеха да разсеят убеждението му, че неговият внук и всички останали търговци на вино са разорени прахосници. Само един разорен мъж би се опитал да заеме пари срещу семейния си имот! Двамата се скараха жестоко и оттогава не си говореха.
— Ще наследи имота — рече старият джентълмен на сина си Джон. — Не мисля, че имам право да му го отнемам. Той винаги е бил и винаги ще остане в ръцете на наследник. Но ще направя така, че да не може да отсече и едно дърво от него!
Джон Вавасор може би си мислеше, че старото правило за наследяване само от първородния син можеше при тези обстоятелства да бъде нарушено в негова полза, поне в този случай. Но не каза това. Нямаше да го каже и ако смяташе, че имаше някакъв шанс за успех. Той не беше мъж, от когото можеха да се очакват благородни дела, но и не беше такъв, който би прибягнал до подлости.
След това Джордж Вавасор стана стоков брокер и в момента работеше именно това. През първите дванайсет месеца след като напусна винарската къща и се раздели с Алис, той рязко пропадна в очите на хората. Живееше в открито незачитане на благоприличието. Харчеше страшно много пари, а не изкарваше никакви и всичките му приятели решиха, че скоро ще се разори. Леля Маклауд съдеше именно по този период от живота му, когато го нарече мъж, който никога не прави нищо. Но изведнъж той се върна на работа и онези, които твърдяха, че го познават, обявиха, че в никакъв случай не е беден. Всеки ден ходеше до ситито12 и постепенно успя да си спечели репутацията на проницателен мъж, който знае какво иска и който, въпреки че не бе особено деликатен в бизнес делата си, беше сравнително точен в паричните си взаимоотношения. Всъщност финансовото му състояние беше съвсем прилично.
И през този период той се кандидатира за парламента с надеждата да представлява столичния район Челси от името на крайните радикали. Вярно е, че се провали и изхарчи значителна сума за предизборната си кампания, а Джон Вавасор често получаваше следния въпрос от членовете на своя клуб:
11
Градините Кремърн — Увеселителен парк в Челси, известен с проститутките си и закрит през 1877 г. — Б.пр.