Но въпреки че външният свят бе убеден, че настоящият канцлер на хазната бе спрял да съществува, когато Камарата на общините се събра, този джентълмен зае своето място на пейката. В никакъв случай не може да бъде казано, че господин Палисър бе подкрепил кабинета на последната сесия, но въпреки това той седна от същата страна (доста по-ниско и съвсем близо до пейките на независимите). Господин Бот се настани зад него и хората разбраха, че господин Бот е изтъкнат член на партията на господин Палисър, която и да бе тя.
Лорд Чинкуебарс произнесе обръщението и трябва да призная, че го направи много нескопосано. Сигурно помните, че пивоварят Максуел го бе обвинил в това, че е прекалено шумен на ловното поле. Е, това обвинение със сигурност не можеше да бъде отправено сега, защото едва ли някой чу и дума от словото му. Речта му бе подкрепена от господин Лофтъс Фицхауърд, племенник на херцога на Св. Банги, който говореше така, сякаш бе решен на всичко да надмине лорд Чинкуебарс с всяка изречена дума (както понякога се случваше в църквата, когато вторият духовник, станал от масата за причастия, надминава своя предшественик, произнесъл литанията67 с много мънкане и недомлъвки). Думите отекваха в камарата с рязката точност на пистолетни изстрели. Постепенно ораторът се възгордя и ентусиазира и започна да натъртва някои думи повече от други, да прави драматични паузи и дори да жестикулира разпалено, предизвиквайки отвращението на своите съпартийци, останали напълно доволни от обръщението на лорд Чинкуебарс. Има много подводни камъни, които един млад парламентарен оратор трябва да избягва, но може би най-опасният от тях е подводният камък на красноречието. Каквито и недостатъци да има, поне да избягва красноречието. Не бива да бъде неточен, но това не бе особено трудно. Не бива да бъде многословен, което бе важно. Не бива да бъде сприхав, което бе още по-важно. Но всички тези недостатъци бледнееха пред красноречието. Приятелите и враговете на господин Фицхауърд знаеха, че той бе пропилял своя шанс.
В речта на кралицата бе имало няколко завоалирани намека за опрощаването на преките данъци. Това опрощаване вече бе започнало, но според кралицата то можеше да бъде продължено, ако това бе възможно. Всички знаеха, че енергичният и все още действащ канцлер на хазната бе твърдо против. Авторът на обръщението не бе казал нито дума по този въпрос, а неговият поддръжник бе казал не повече от една-две. Речите им бяха подготвени предварително, разбира се, но начинът на произнасянето им не можеше да бъде предвиден толкова лесно.
После се изправи един голям враг на правителството, мъж, който се отличаваше със сладкодумие и черна злоба, въпреки че, както едно време казвахме в училище, вкъщи бе един от най-кротките хора на света. Той имаше амбиции да изкачи Олимп и да заеме едно от местата от другата страна на Камарата. Бе нетърпелив да използва шанса, който този раздор сред боговете бе отворил пред него. Мъжът заяви, че ще гласува за обръщението, и посочи, че повечето му колеги ще направят същото. Никой не би могъл да обвини него или тях в самоцелна опозиция на правителството. Нима вече не бяха изтърпели повече, отколкото всяка друга опозиция в историята? След това той засегна няколко теми, елегантно и почти с уважение към своите опоненти, обещавайки подкрепа или намеквайки, че те напълно грешат. Но после тонът му се промени и на лицето му се изписа онова до болка познато гневно изражение. Великият Юпитер от другата страна на Камарата захлупи шапката над очите си и се усмихна вяло. Членовете прибраха книжата, които четяха, а мъжете на балкона започнаха да слушат.
Накратко той заяви, че сегашното правителство е дошло на власт с обещанието да намали данъците, но възнамерява да избяга от отговорност и да пренебрегне желанията на собствените си избиратели. Обвини опонентите си, че са готови да се отметнат от предизборното си обещание, въпреки че собственият им канцлер на хазната с охота би го изпълнил, ако колегите му не го възпираха със своята плахост, неискреност и коварство. И най-плахият, неискрен и коварен от тези колеги беше, разбира се, великият бог Юпитер, който все още се усмихваше вяло от другата страна.