— Така е и нямам право да се оплаквам. Но човек не може да не е беден, когато постоянно върши глупости. Бях спестил три или четири хиляди лири, но изхарчих всичко до последния шилинг за предизборната си кампания. Ако някой ден ми се отвори нова такава възможност, кой знае дали ще имам средствата да я използвам. Но ако имам, несъмнено ще ги изхарча до последния шилинг, а ако нямам, ще задлъжнея на всеки, който може да ми заеме сто лири.
— Надявам се, че най-накрая ще постигнеш успех.
— Сигурен съм, че ще постигна. Но междувременно не мога да отричам, че заниманията ми са безразсъдни. Никоя жена не бива да обвързва съдбата си с моята, освен ако няма Смелостта да бъде точно толкова безразсъдна, колкото съм аз. Нали знаеш какво е да хвърляш чоп за шилинги?
— Да, струва ми се.
— Аз хвърлям чоп всеки ден за всеки шилинг, който имам.
— Нима имаш предвид, че… играеш комар?
— Не. Напълно се отказах от това. Едно време играех комар, но вече не го правя и никога няма да се върна към този порок. Имам предвид, че във всеки един момент съм готов да рискувам всичко, за да придобия всяко нещо, което може да ми бъде от полза. Винаги съм готов да заложа всичко, независимо от шанса за успех. Това имах предвид, когато казах, че всеки ден хвърлям чоп за всеки шилинг, който имам.
Алис не го разбра напълно и може би той не искаше да бъде разбран. Може би целта му бе да замае въображението й. Тя не го разбра, но се опасявам, че се възхити от дързостта, която си приписваше. И не само си я приписваше, защото я бе демонстрирал на последните избори.
Говорейки със сестра си, той се бе определил за грозен. Жените едва ли щяха да го нарекат грозен, ако едната страна на лицето му не беше белязана от ужасяваща рана, която при зарастването си бе оставила тъмна вдлъбната резка, продължаваща от лявото му око чак до долната му челюст. Черната клисура, пресичаща бузата му, несъмнено беше грозна. В някои моменти, когато беше ядосан или разочарован, тя бе направо противна. Тогава лицето му се изкривяваше по начин, който караше резката да се удължава, разкривайки целия си ужас и превръщайки лицето му в един голям белег.
— Погледна ме като самия дявол и белегът му се отвори като грозна рана! — възкликна старият джентълмен, описвайки на сина си своя разговор с Джордж, по време на който той се бе опитал да го принуди да приеме неговата гледна точка по въпроса с ипотеката.
Но в други отношения лицето на Джордж не беше грозно и за много жени дори бе красиво. Черната му коса беше разделена на път по средата. Челото му беше ниско, но широко. Очите му бяха тъмни и ярки, а веждите много плътни и съвършено черни. В онези мигове на ярост лицето му не беше само белег, а по-скоро само вежди и очи. Имаше гъсти черни мустаци, които покриваха устата му, но не си бе пуснал бакенбарди. Хората казваха, че се гордее твърде много с раната си, за да я закрива. Но истината бе, че бакенбардите му не бяха достатъчно плътни и затова предпочиташе да не ги пуска.
Историята на тази рана трябва да бъде разказана. Получи я като юноша, още преди да дойде в Лондон. Тогава живееше в къщата на баща си в провинцията. В този случай баща му го нямаше и Джордж и сестра му бяха сами в къщата с прислужниците. Сестра му държеше кутия със скъпоценности в стаята си. Преувеличени слухове за тяхната стойност бяха достигнали до ушите на неколцина предприемчиви крадци, които веднага си бяха съставили план за това как да ги придобият. Малко момче, предварително скрито в къщата, бе отворило един прозорец и точно в полунощ едър мъж, събут по чорапи, бе успял да се прокрадне до втория етаж и вече посягаше към вратата на Кейт Вавасор, когато бе нападнат в тъмното от невъоръжения и облечен само по пижама Джордж Вавасор. Минаха два часа, преди ужасените жени да успеят да доведат мъже в къщата. Лицето на Джордж бе разпорено от окото до долната челюст с длето или някакъв друг инструмент за влизане с взлом. Но самият взломаджия беше мъртъв. Джордж бе измъкнал инструмента от ръцете му и бе забил парчето стомана в гърлото му. Малкото момче бе избягало, отнасяйки със себе си два шилинга и три пенса, които Кейт бе оставила на лавицата над камината във всекидневната.
Джордж Вавасор бе доста нисък, но добре сложен, с малки ръце и крака, но широк в гърдите и силен в ставите. Беше изкусен и неуморен ездач и мъжете, които го познаваха добре, твърдяха, че може да се дуелира с шпага и да стреля с пистолет, което малцина умееха в тези мирни времена. След създаването на Доброволческия отряд13, той бе станал капитан и бе спечелил няколко награди за стрелба с пушка в Уимбълдън.
13
Гражданска армия от доброволци, създадена през 1859 г. и постепенно интегрирала се в състава на Британската армия. — Б.пр.