— И защо да не говоря за него? Нима вече не говорих за него с теб и нима това не ми помогна? Как можем да бъдем приятелки, ако не мога да споделям всичко с теб?
— Но не бива да мислиш за него.
— Какви небивалици говориш, Алис! Да не мисля за него! Човек не може да контролира мислите си. Виж това.
Ръката й бе върху писмото. Тя понечи да го извади и да го хвърли в скута на Алис, но точно в този момент прислужникът отвори вратата и обяви пристигането на госпожа Маршъм.
— Ох, как ми се иска да бяхме излезли на разходка! — възкликна лейди Гленкора.
Прислужникът несъмнено я чу и госпожа Маршъм също щеше да я чуе, ако бонето, което носеше, не закриваше ушите й.
— Как сте, мила моя? — попита тя. — Реших да се отбия да ви видя, въпреки че ще вечеряме заедно. Както знаете, улица „Норфък“ е на една крачка разстояние. Как сте, госпожице Вавасор?
Тя поздрави Алис по начин, който едва ли можеше да бъде по-студен.
Госпожа Маршъм бе жена с много достойнства. Беше бедна, но понасяше бедността си, без да се оплаква. Имаше роднински и приятелски връзки с много богати и титулувани хора, но не се отнасяше с прекомерно уважение към тях, въпреки титлите и богатствата им. Беше предана както в приятелствата, така и във враждите си. Не беше глупава и разбираше от всичко. Можеше да говори както за последния нашумял роман, така и за политическото устройство на страната. Беше вярна съпруга, въпреки неотстъпчивия си характер, и грижовна майка, чиито деца обаче така и не я бяха обикнали по начина, по който всяка майка иска да бъде обичана.
Списъкът с недостатъците й бе също толкова дълъг. Тя бе една от онези жени, които ламтят за власт и са готови на почти всичко, за да я получат. Беше коравосърдечна и преследваше целите си, без да мисли за последствията от действията си върху другите. Не ласкаеше и не се прехласваше пред богатите и известните, но не се свенеше да прибягва до хитрости, за да спечели благоразположението на хора, които можеха да й помогнат да реализира плановете си. Беше по-скоро злонамерена, отколкото добронамерена. Беше неискрена както в думите, така и в делата си. Не казвам, че лъжеше, но понякога съзнателно оставяше грешно впечатление у хората. Беше играла ролята на близък приятел и в много отношения житейски съветник на майката на господин Палисър и живо се интересуваше от неговото добруване. След сватбата му бе научила за аферата на лейди Гленкора с Бурго Фицджералд и въпреки че одобряваше парите на булката, не одобряваше самата нея. Веднага бе решила, че младата дама трябва да бъде наблюдавана много внимателно, и бе преценила, че никой не би могъл да свърши тази работа по-добре от самата нея. Не бе споделила това с господин Палисър и дори не му бе намекнала, че възнамерява да играе ролята на Аргос69 по отношение на жена му. Господин Палисър нямаше да се съгласи и госпожа Маршъм чудесно съзнаваше това. Все пак му бе намекнала, че лейди Гленкора трябва да бъде наблюдавана, посочвайки, че е прекалено млада, и отбелязвайки, че простоватите й маниери са чаровни по един детински начин, но могат лесно да я подведат. Господин Палисър не подозираше за ролята на Бурго в притесненията на госпожа Маршъм и бе сляп за тези опасности. Той не бе подозрителен по природа, а сухият му и резервиран характер не познаваше нито удоволствията, нито рисковете на любовта. Все пак господин Палисър се съгласи, че съпругата му е млада. Искаше от нея да бъде дискретна и почтена. Не се страхуваше от любовници, а от необмислени постъпки, като например нощни разходки, както и от действия, които не подобават на съпругата на един канцлер на хазната. По тази причина остави Гленкора, а донякъде и самия себе си, в ръцете на госпожа Маршъм.
Лейди Гленкора не бе прекарала и двайсет и четири часа в компанията на тази дама, преди да осъзнае, че тя се опитва да бъде нейна гувернантка. Гленкора бе много схватлива в това отношение. Може би не знаеше нищо за политическото устройство на страната, както и уви, за това какво се изисква от една порядъчна съпруга, но не беше глупава. Очите й виждаха и ушите й чуваха и разполагаше с онзи женски инстинкт, който позволява на една жена да прецени дали човекът, застанал срещу нея, е приятел или враг, съдейки само по един поглед, едно докосване или дори една дума. В много отношения лейди Гленкора бе по-схватлива и съобразителна от своя съпруг, въпреки че той се гласеше да стане канцлер на хазната и знаеше много повече за политическото устройство на страната. Тя бе наясно с факта, че той можеше да бъде измамен много лесно, защото бе интелигентен, но инстинктите му не бяха достатъчно добре развити. Липсваше му деликатност и възприемчивост, поне що се отнасяше до характера на хората, с които общуваше.
69
Аргос — в древногръцката митология великан е очи по цялото тяло, който имал прозвището Всевиждащия. — Б.пр.