— Бог да ви поживи, господин Вавасор! — възкликна Скръби. — Това е нищо! Веднъж имах кандидат, който бе нападнат толкова жестоко, мисля, че беше в Тауър Хамлете72, че бе покрит с развалени яйца от главата до петите! Вонята беше невероятна. Но въпреки това спечели.
В крайна сметка господин Скръби направи същото и за Джордж Вавасор. Последните социологически проучвания разкриха, че Вавасор има голяма преднина пред останалите кандидати, и Скръби го увери, че Травърс не би похарчил пари за оспорване на резултатите, тъй като членството ще бъде само за няколко месеца.
— И го постигнахте евтино, господин Вавасор — рече Скръби, — имайки предвид, че районът е градски. Дори бих казал много евтино. Още хиляда — хиляда и двеста ще бъдат напълно достатъчни, за да покрием всички разходи. Най-много хиляда и триста. И следващия път, когато ви се наложи да водите тази битка, ще имате солидна основа и ще ви изберат почти безплатно.
Веднага трябваше да плати още хиляда и триста лири, а след само шест месеца всичко щеше да се повтори! Тази мисъл изобщо не утеши Джордж Вавасор. Все пак той имаше достатъчно присъствие на духа, за да се зарадва на победата си. Щеше да бъде приятно да членува в Камарата на общините, дори само за половин сесия.
Четиридесет и пета глава
Джордж Вавасор заема своето място
Ликуването на Джордж Вавасор не бе неоправдано. Не е малко да бъдеш избран в Камарата на общините, дори да е само за една сесия! Когато влезете в тази велика национална сграда, ще видите две позлатени лампи от лявата страна, точно срещу вратите, водещи до сградата на Апелативния съд. Между лампите има врата, до която една привилегирована стара дама продава ябълки и портокали, предполагам за удобство на членовете на Камарата, и едър полицай, който охранява прохода. Входът на Камарата се намира между тези лампи и единствено нейни членове могат да минат оттам! Това е единствената порта, пред която съм стоял изпълнен със завист и натъжен от мисълта, че може би никога няма да премина през нея. Има много врати, които са забранени за мен, както има много врати, които са забранени за всички хора. Казват, че забраненият плод е най-сладък, и трябва да призная, че нищо не кара устата ми да се пълни със слюнка така, както онзи плод, който расте най-високо.
Ах, скъпи приятелю! Ах, уважаеми читателю! Може би изкарваш хляба си като провинциален пастор, седиш зад отрупано с книжа бюро в Съмърсет Хаус73 или работиш зад тезгях в Чийпсайд. Но никога ли не си копнял за нещо непостижимо? Никога ли не ти се е случвало да си кажеш, че съдбата е била несправедлива към теб, защото ти е отнела единственото нещо, което някога си искал? На мен ми се е случвало. Изкачвал съм тези свещени стъпала и съм вървял по тези коридори, които някой ден, след много векове, ще придобият славата, която несъмнено заслужават, и съм си казвал, гневно и покрусено, че да умреш, без да си си спечелил правото да минеш между тези две лампи, дори само за една сесия, би било като да умреш, без да си постигнал онова, към което всеки истински англичанин би трябвало да се стреми.
Несъмнено има такива, които влизат през тази врата, без да са го заслужили. Англия не избира шестстотин петдесет и четиримата си най-добри мъже. Понякога си спомням това и мисълта ми носи утеха. В тази свещена сграда влизат хора като Джордж Вавасор, Калдър Джоунс и господин Бот. Тази райска порта не се затваря пред непочтеност, невежество и простащина. Бедните се утешават с факта, че богатите могат да си платят, за да придобият тази слава, без да им се налага да правят нещо друго, за да я заслужат. Но въпреки че Англия не изпраща своите най-добри мъже в Камарата, най-добрите обикновени граждани успяват да се озоват там. Най-голямата и заслужена гордост за един англичанин е да има буквите М. Р.74 след името си. Никое друго съкращение, независимо дали става дума за докторантура, аспирантура, членство в кралско научно дружество, или дори рицарство, не носи такава чест. Господин Бот беше прав, когато заяви, че Англия се управлява от Камарата на общините, въпреки че тази истина бе покварена от устните, които я бяха изрекли. Можеше да добави, че между тези четири стени извират водите на световния прогрес: най-пълноводната река на напредналата цивилизация.
72
Тауър Хамлете — квартал в Източен Лондон, който през XIX век е известен с бедност, пренаселеност и престъпност. — Б.пр.
73
Съмърсет Хаус — голям дворец в Централен Лондон, превърнат в правителствена сграда в края на XVIII в., където се помещавали редица държавни агенции и научни дружества, като например Адмиралтейството, данъчните служби и общият регистър на актовете за раждане, брак и смърт. — Б.пр.