Такъв бе животът на Джордж Вавасор, такъв бе неговият характер и такъв бе неговият външен вид. Винаги бе живял сам в Лондон и продължаваше да живее по този начин, въпреки че в момента прекарваше доста време в компанията на сестра си, дошла в града с една своя леля, която също носеше името Вавасор и с която читателят, ако прояви малко търпение, ще се запознае по-късно. Надявам се, че читателят ще прояви търпение, защото от всички представители на рода Вавасор госпожа Гринаул несъмнено бе най-интересният. Но истинският дом на Кейт Вавасор беше къщата на дядо й в Уестморланд.
Вечерта, преди да заминат за Швейцария Джордж и Кейт изминаха пеша разстоянието от улица „Кралица Ан“, където бяха вечеряли с Алис, до къщата на госпожа Гринаул. Бяха уточнили всички детайли по отношение на багажа, часа на тръгване и маршрута през първите няколко дни на екскурзията, а общата кесия бе поверена на Джордж. Бяха изчели онази част от писмото на господин Грей, отнасяща се за поганците и чашите с вода, и бяха приели забележките му с чувство за хумор.
— Ще се постарая да ви осигуря студена вода — бе казал Джордж, — но що се отнася до закуската, надявам се, че няма да ме измъчвате с прекалено ранобудие. Когато хора отиват някъде за удоволствие, значи трябва да има удоволствие.
Брат и сестра изминаха две или три пресечки в пълно мълчание, след което Кейт зададе въпрос.
— Джордж, чудя се какви са истинските ти желания по отношение на Алис?
— Да не настоява да закусваме прекалено рано, докато сме в чужбина.
— Това означава да държа езика си зад зъбите, разбира се.
— Не означава това.
— Значи означава, че ти възнамеряваш да държиш езика си зад зъбите.
— Не означава и това.
— Тогава какво означава?
— Означава, че нямам точно определени желания по отношение на Алис. Тя ще се омъжи за онзи Грей, разбира се, след което никой повече няма да чуе за нея.
— Със сигурност ще го направи, ако ти не се намесиш. Може би ще го направи дори и да се намесиш. Но ако искаш да се намесиш…
— Получава само четиристотин на година и не е толкова привлекателна, колкото беше.
— Да, получава четиристотин на година и е по-красива сега, отколкото когато и да било. Знам, че мислиш така. Знам, че обичаш нея и никой друг… освен ако не си привързан и към мен.
— Ще те оставя сама да прецениш дали последното е вярно.
— Що се отнася до мен, аз обичам само двама души на този свят — нея и теб. И ако смяташ да опитваш, трябва да го направиш сега.
Пета глава
Терасата в Базел
Не възнамерявам да описвам швейцарското пътешествие на тримата. Няма да бъде справедливо към читателите. Книгата „Шест седмици в Бернските планини“ едва ли щеше да има големи шансове за успех в днешния литературен климат и би било непочтено от моя страна да натрапвам подобни неща на читателите си, включвайки ги в своя роман. Вярно е, че току-що се завърнах от Швейцария и това би било безкрайно лесно за мен, но ще устоя на изкушението, колкото и примамливо да е то. Назад, Сатана! Никой мъж или жена не иска да чете за проходите Гримзел и Геми. Лъдгейт Хил14 е много по-интересен за хората от Юнгфрау15.
Тримата не бяха особено дейни по време на пътуването си. Както Джордж бе посочил, отиваха за удоволствие, а не по работа. Пристигнаха направо в Интерлакен, а после посетиха Гринделвалд и Лаутербрунен, като разделяха времето си между тези три града. Джордж се наслаждаваше на планинската гледка, седнал на някоя пейка с пура в уста, а те се наслаждаваха на компанията му. Много от нещата, пророкувани от господин Грей, се случиха. Двете момичета му слугуваха, вместо той да бъде техен роб.
— За какво благородство говорят членовете на алпийския клуб — рече той веднъж, — когато презират насладата, която им доставят планините? Как грешат само.
— Не виждам защо някой трябва да греши — отбеляза Алис.
— Но те грешат — продължи той. — Лишават планините от тяхната поезия, която е, или по-скоро би трябвало да бъде, най-големият им чар. Монблан едва ли представлява някаква загадка за човек, който го е изкачвал половин дузина пъти. Това е като да влезеш зад кулисите на балет или да накараш илюзионист да ти обясни фокусите си.
— Но физическият подвиг нищо ли не означава? — попита Кейт.
14
Лъдгейт Хил — Възвишение в центъра на Лондон, където в момента се намира катедралата „Свети Павел“. — Б.пр.