— Моето ще бъде разбито, ако не отидеш да си легнеш.
След тези думи тя излезе от стаята му и забърза надолу по коридора. Влезе в спалнята на братовчедка си и я завари седнала до прозореца или по-скоро коленичила на стола и подала глава през решетката.
— Мързеливо създание! — възкликна Кейт. — Кълна се, че не си пипнала нищо!
— Каза, че трябва да го направим заедно.
— Но той ме забави. Ах, какъв мъж! Ако някога се ожени, не знам какво ще го прави жена му!
— Не мисля, че някога ще се ожени — каза Алис.
— Така ли? Сигурно си права. Разбираш го по-добре от мен. Понякога си мисля, че единственото нещо, което му пречи да се превърне в добър човек, е липсата на съпруга. Но не всяка жена би свършила работа. Жената, която се омъжи за него, трябва да е много смела. Понякога е необуздан, но никога не е жесток или неотстъпчив. Господин Грей неотстъпчив ли е понякога?
— Никога. И никога не е необуздан.
— О, не се съмнявам в това. Сигурна съм, че никога не е необуздан.
— Казваш го така, сякаш смяташ това за недостатък, Кейт.
— Кълна се, че не е така. Защо ми е да хуля господин Грей в твое присъствие? Но нямам нищо против необузданите мъже, стига да са необуздани по начина, който харесвам. Знаеш това.
— Чудя се дали самата ти би се омъжила за необуздан мъж?
— Ах, никога не съм си задавала този въпрос. Често съм се чудела кой би подхождал на теб, но почти не съм мислела за съпруг за себе си. Истината е, че съм венчана за Джордж. Откакто…
— Откакто какво?
— Откакто двамата се разделихте, нямам какво друго да правя, освен да се грижа за него. И ще правя това до края на дните си… освен ако не се случи едно нещо.
— И кое е това нещо?
— Освен ако въпреки всичко не станеш негова жена. Не би се оженил за друга.
— Кейт, не бива да правиш такива намеци сега. Знаеш, че това е невъзможно.
— Да, може би си права. И за мен ще бъде по-добре. Ако Джордж някога се ожени, няма да ми остане нищо за правене… нищо, нищо, нищо!
— Кейт, не говори така.
Алис се приближи и я прегърна.
— Пусни ме — рече Кейт. — Пусни ме, Алис. Двете с теб трябва да се разделим. Не издържам вече! Знаеш, че когато се омъжиш за Джон Грей, приятелството ни ще свърши. А ако се омъжиш за Джордж, ще изчезна. Ще стана никой. Няма да ми остане нищо на този свят. Двамата с него ще си бъдете напълно достатъчни и ще ме захвърлите като износена дреха. Но съм готова да се откажа от всичко и да загубя всяка надежда, която ми е останала, за да те видя как ставаш съпруга на Джордж. Знам, че самата аз не съм добър човек. Знам, че съм лош човек, но въпреки това не ме е грижа какво ще ми се случи. Недей, Алис, недей. Не желая твоите милувки. Запази ги за него и ако го направиш, ще коленича пред теб и ще разцелувам краката ти.
Тя се хвърли на дивана и обърна лице към стената.
— Кейт, не трябва да говориш така.
— Разбира се, че не трябва… но го правя.
— Ти знаеш какво се случи и трябва да осъзнаваш, че не мога да се омъжа за брат ти… дори ако той го искаше.
— Иска го.
— Дори ако вече не бях сгодена.
— И защо не? — попита Кейт и отново стана. — Какво те разделя от Джордж сега, освен онази злощастна афера, която свърши зле и за двама ви? Нима смяташ, че не виждам? Нима смяташ, че не знам кого от двамата предпочиташ?
— Кейт, караш ме да съжалявам за това, че реших да дойда тук в компанията на брат ти. Това, че ми говориш по този начин, е не само нелюбезно, но и безкрайно нетактично.
— О, нетактично! Как мразя тази дума! Ако има дума в езика, която да ми напомня на мраморна гробница, то това е думата „нетактично“ — чиста и бяла отвън, но мръсна и разложена отвътре. Нима твоите мисли са тактични? Ти си сгодена за Джон Грей. Това щеше да бъде тактично, ако го обичаше истински и ако чувстваше, че си подходяща за него, но е най-нетактичното нещо на света, ако обичаш друг мъж повече от него. При много жени тактичността е като тяхната чистоплътност. Нищо не би могло да изглежда по-приятно отвън, но човек не би искал да надникне под повърхността.
— Ако наистина ме смяташ за толкова ужасна…
— Не те смятам за ужасна. Как бих могла, при положение че всичките ви проблеми са по негова вина? Ти не си виновна за нищо, а той е виновен за всичко. Той те принуди да се жертваш на този олтар. Ако съумеем да загърбим тактичността и преструвките и се осмелим да бъдем напълно откровени една с друга, ще трябва да признаем, че това е така. Ако господин Грей се бе появил тогава, когато двамата с Джордж още бяхте в добри отношения, щеше ли да сметнеш за възможно той да му съперничи за място в сърцето ти? Единият е Хиперион17, а другият е Сатир.
17
Хиперион — Титан от древногръцката митология, син на бога на небето Уран и богинята на земята Гея. — Б.пр.