— Имам предвид, че според мен ще бъде по-добре да не се срещаме по-често, отколкото трябва.
— Аз не споделям това мнение, Алис. Изобщо не го споделям. Колкото по-често се срещаме, толкова по-добре… поне според мен. Но няма да те притеснявам повече тази вечер. Лека нощ!
Той стана и си тръгна, а баща й излезе с него, като обяви, че иска да се разходи, но Алис знаеше, че ще отиде в клуба си.
Шестдесет и четвърта глава
Канарите и долините
През последните дни госпожа Гринаул се бе превърнала в господарка на имението „Вавасор Хол“ в Уестморланд, като се грижеше за Кейт и нейната счупена ръка. Леля и племенница се бяха сближили много през последните седмици. Кейт бе признала на леля си, че брат й се бе отнесъл зле с нея, дори много зле, а госпожа Гринаул бе признала на своята племенница, че е започнала да изпитва съчувствие към капитан Белфийлд.
— Проявил е насилие към теб и е счупил ръката ти? Знаех си! — възкликна госпожа Гринаул, говорейки за своя племенник.
Но Кейт бе отрекла това:
— Не, лельо, беше нещастен случай — отвърна тя. — Когато си тръгна и ме изостави, той не знаеше за ръката. Но за мен нямаше да има значение, дори да бе счупил и двете ми ръце. Бих могла да му простя дори това.
Но онова, което Кейт не можеше да прости, бе грешката, която самата тя бе направила. Беше се постарала да раздели Алис и Джон Грей и бе направила това за него, но Джордж се оказа недостоен за нейното предателство.
— Бих дала всичко на този свят, за да ги събера отново — рече Кейт.
— Сами ще го направят, ако наистина се харесват — отвърна госпожа Гринаул. — Алис още е млада и ми казват, че е все така красива. Момиче с нейните пари бързо ще си намери съпруг дори ако онзи съвършен мъж от Кеймбриджшир реши да й обърне гръб.
— Не познаваш Алис, лельо.
— Така е, не я познавам. Но познавам младите жени, както и младите мъже. Всички тези глупости за братовчед й Джордж — подобни неща нямат никакво значение. Мъж като Джон Грей изобщо няма да им обърне внимание, особено ако тя му разкаже всичко. Вярвам, че едно момиче може да получи прошка за всичко, ако сама се изповяда.
Но Кейт предпочиташе да обсъждат другата тема, както и струва ми се, самата госпожа Гринаул.
— Разбира се, скъпа моя, че ако отново се омъжа, моят брак ще бъде различен от твоя и различен от брака на всеки млад човек — казваше тя. — Що се отнася до любовта, за мен тя свърши в мига, в който клетият Гринаул си отиде. Не съм усещала нежните й ласки, откакто го положихме в студения му гроб, и никога повече няма да ги усетя. Затова казах на Белфийлд: „Капитане, дори ако прекарате няколко години коленичил в краката ми, пак не бихте могъл да ме накарате да ви обикна.“
— И той какво отвърна?
— Как бих могла да ти кажа какво отвърна? Започна да говори за красотата ми, като всички мъже. Дори една жена да има гърбица и двойна гуша, те ще започнат да я убеждават, че е Венера, без да им мигне окото.
— Но, лельо, ти си много красива жена.
— Това не е най-важното качество, което прави едно момиче желано. Не е красотата. Не са и парите, поне не само. Познавала съм жени, надарени и с двете, до които никой мъж не е искал да припари. Има някои жени, които отблъскват мъжете. Един мъж по-скоро би прегърнал топола, отколкото такава твърда и надута жена. Знаеш ли какво, Кейт? И в теб има малко от тази твърдост и съм ти казвала, че това изобщо не ми харесва.
— Опасявам се, че вече съм твърде стара, за да се поправя.
— Не е вярно. Просто трябва да си го поставиш за цел и да опиташ. Вече имаш пари и си достатъчно привлекателна, поне когато положиш усилия за това. Но както вече казах, не това прави едно момиче желано. В някои жени има една особена резервираност, която мъжете наричат nollimy tangere82 и която само някой истински смелчага би се опитал да превъзмогне. Тези жени смятат самия брак за нещо непристойно, сякаш мислят, че хората намират бебетата си под плетовете. И постоянно обвиняват други жени в това, че си позволяват твърде много! Но истината е, че самите те са прекалено студени и консервативни.
— Много удобна доктрина, лельо.
— Точно такава искам да бъде. Искам всичко да е удобно. Защо на човек да не му е удобно, когато може да си го позволи? Никой не може да твърди, че да живееш сам е приятно. Често си мисля за текста на онази песен. Помниш я, нали? „Ръженът и машата са направени един за друг.“ С мъжете и жените е същото, скъпа моя.
82
Става дума за латинската фраза noli me tangere (не се допирай до мене), изречена от Исус на Мария Магдалена след Възкресението според Йоан 20:17. — Б.пр.