Закусва в спалнята си, без да става от леглото. Хапна малко фоа гра85 от масата за вечеря, четейки един френски роман. Все още правеше това, когато камериерката на леля му влезе и му предаде, че лейди Монк иска да говори с него, преди да излезе.
— Кажи ми, Люси — отвърна той, — как е старата?
— Много е сърдита, господин Бурго. Не, не мога да остана. Нито минута повече. Недейте, моля ви. Казвам ви, тя ме чака!
От това може да бъде заключено, че Люси споделяше слабостта на повечето жени по отношение на клетия Бурго.
Призован по този начин, Бурго реши да се заеме с тоалета си, но въпреки това от време на време спираше, за да прочете някой ред от френския роман и да отпие от бутилката Кюрасо86, която държеше в спалнята си. Беше истински сиромах. Едва ли в Лондон имаше по-окаян сиромах от него. Въпреки това закусваше фоа гра и Кюрасо, като възприемаше тези скъпи лакомства така, както други мъже възприемат хляба, бирата и кашкавала.
Той се обличаше, защото леля му го бе извикала, но това в никакъв случай не означаваше, че бе решил да отиде при нея. Защо да ходи при нея? Защо да го прави? Тя нямаше да му даде още пари. Просто щеше да му се накара за поведението му. Може би дори щеше да го изгони от къщата, ако откажеше да й се подчини, или по-скоро щеше да се опита да го изгони. Несъмнено щеше да го направи, ако я разгневеше по някакъв начин. И несъмнено щеше да се ядоса, ако не се съгласеше с нея. Но в никакъв случай не би напуснал къщата, дори и да го изгонеше, защото се чувстваше много удобно тук. Бурго заключи, че няма да постигне нищо, ако говори със „старата“, както я бе нарекъл, така че реши да избяга в клуба си, пренебрегвайки официалното повикване.
Но лейди Монк бе много по-умел стратег от своя племенник и успя да го надхитри. Той се промъкна долу, използвайки задните стълби, но го беше срам да мине през слугинските помещения. Така че бе принуден да излезе в салона и там леля му го пресрещна, излизайки от трапезарията.
— Люси не ти ли каза, че искам да те видя? — попита лейди Монк с остър тон.
Бурго невъзмутимо отвърна, че излиза, за да измие и подстриже косата си, и ще се върне след двайсет минути. Той не бе особено деен мъж (освен когато не бе в седлото), но бе достатъчно съобразителен и умееше да лъже без много да му мисли. Лейди Монк не му повярва, но не можеше да го опровергае и затова не каза нищо повече по въпроса.
— В момента косата ти не е важна — заяви тя. — Искам да говоря с теб. Влез тук за малко.
Тъй като вече не можеше да избяга, той последва леля си в трапезарията.
— Бурго — започна тя, след като се настани и го накара да седне на стола срещу нея, — не мисля, че някога ще направиш нещо както трябва.
— Съгласен съм, лельо.
— Тогава какво смяташ да правиш с живота си?
— О… не знам. Не съм мислил много за това.
— Не можеш да останеш тук, в тази къща. Вчера сутринта сър Козмо обсъди този въпрос с мен.
— Ако сър Козмо предпочита да отида в Монкшейд, с удоволствие ще го направя… когато сезонът свърши, разбира се.
— Не те иска в Монкшейд. Няма да ти позволи повече да стъпиш там. Не те иска и тук. И недей да превръщаш думите ми в шега, ако обичаш.
— В никакъв случай, лельо.
— Точно това правиш. И го знаеш. Ти си най-неблагодарното и безсърдечно създание, което някога съм срещала. Трябва незабавно да напуснеш тази къща.
— Според сър Козмо къде трябва да отида?
— В приюта за бедни, ако искаш. На него му е все едно.
— Сигурен съм, че е така — отвърна Бурго.
Той се втренчи ококорено в леля си и ноздрите му се разшириха от възмущение, сякаш наистина имаше причина да се чувства засегнат от това отношение.
Но изгонването на Бурго от къщата не бе от първостепенна важност за лейди Монк. Тя знаеше, че той щеше да остане тук до края на сезона. Но нямаше да му позволят да се върне, ако не изпълнеше онова, което си бе поставил за цел. Сега го бе пресрещнала, за да научи дали все още имаше някакъв шанс тази цел да бъде постигната. Така че прие възмущението му с ледено мълчание, след което мина по същество:
— Как се изложи пред всички снощи, Бурго!
— Нима съм се изложил повече от обикновено?
— Кълна се, че ти просто не можеш да се държиш сериозно! Защо продължи да танцуваш с нея, знаейки, че всички в салона ви наблюдават?
85
Фоа гра — специално приготвен черен дроб от угоена патица или гъска. Френски деликатес. — Б.пр.
86
Кюрасо — ликьор с аромат на изсушени кори от цитрусовия плод лараха (вид горчив портокал, отглеждан на карибския остров Кюрасао). — Б.пр.