— Това му е за трети път — рече Алис. — И е напълно разорен.
— Колко неприятно — отвърна господин Палисър, който нямаше представа какво е да си разорен. — Винаги съм смятал, че тези места трябва да се оставят на богати индустриалци, които могат да си ги позволят. Вместо това за тях обикновено се кандидатират мъже със скромни средства. Друг мой приятел също е бил изхвърлен от Камарата.
— Кой е имал такъв лош късмет? — попита лейди Гленкора.
— Господин Бот — отвърна съпругът, без да мисли.
— Господин Бот е бил изхвърлен от Камарата! — възкликна лейди Гленкора. — Господин Бот е бил изхвърлен от Камарата! Толкова се радвам. Алис, не се ли радваш? Онзи червенокос мъж, който постоянно се въртеше около теб в Мачинг. Загубил е изборите. Предполагам, че сега ще се кандидатира някъде в Ланкашър.
Лейди Гленкора бе много нетактична жена. Лицето на господин Палисър бе станало черно като буреносен облак зад вестника.
— Не знаех, че моят приятел господин Бот и госпожица Вавасор са били врагове — рече той.
— Врагове! Не мисля, че са били врагове — отвърна Гленкора. — Но той бе от онези мъже, които просто не можеш да не ненавиждаш.
— Аз определено го ненавиждах — заяви смело Алис. — Може да е бил подходящ за парламента, но е най-неприятният събеседник, когото някога съм срещала. Наистина се чувствах задължена да бъда негов враг.
— Браво, Алис! — възкликна лейди Гленкора.
— Надявам се, че в Мачинг не е направил нещо, с което да ви… с което да ви… — започна господин Палисър извинително.
— Не ме е обидил с нищо, господин Палисър… но имаше неприятния навик да съзаклятничи и да обсъжда чужди тайни.
— И беше толкова грозен — добави Лейди Гленкора.
— Сигурна съм, че нарочно се опитваше да създава неприятности — заяви Алис.
— Разбира се, че го правеше нарочно — веднага се съгласи лейди Гленкора. — Освен това имаше навика да допира глава в тапетите на стаите и да оставя следи, които бяха повече от противни.
Господин Палисър не можеше да каже нищо в отговор на тези атаки и почувства, че трябва да изостави своя политически съюзник. Това решение бе донякъде улеснено от факта, че загубата, която господин Бот току-що бе претърпял, щеше да се отрази неблагоприятно на политическите му планове.
— Предполагам, че сега ще се върне при своите хора — заяви той.
— Да се надяваме, че ще го направи — рече лейди Гленкора, — и че неговите хора ще оценят присъствието му.
Не бе казано нищо повече за господин Бот.
Малко по-късно същата вечер, докато тримата все още стояха на терасата сред своите вестници и писма, от реката долетя силен вик, а после чуха множество развълнувани гласове. Изведнъж в бързото течение се появиха главите на няколко плувци, а след тях дойдоха и лодките, носещи дрехите им. Отминаха толкова бързо, сякаш бяха светлинни отблясъци във водата: първо чуха виковете, после видяха лодките, понесени от бързото течение, и накрая зърнаха няколкото мъжки глави, излезли на повърхността. След това всичко се изгуби надолу по реката, като парчета дървесна кора, хвърлени във водопад, които незабавно изчезват.
— Ах, как ми се иска да можех да направя това! — възкликна лейди Гленкора.
— Изглежда ми много опасно — отвърна господин Палисър. — Не виждам как могат да спрат.
— Защо биха искали да спират? — попита лейди Гленкора. — Представи си колко хладна е водата и колко приятно е да се носиш по течението, надолу и надолу по реката! Предполагам, че не бихме могли да опитаме?
Никой не изрази интерес, така че лейди Гленкора не повтори предложението си. Вместо това се облегна на перилото на терасата и се загледа завистливо след плувците. Алис, разбира се, мислеше за онази друга вечер, когато може би същите плувци бяха минали под терасата и когато Джордж Вавасор бе стоял до нея. Струва ми се, че именно тогава тя бе решила да развали годежа си с господин Грей.
На следващия ден господин Палисър и двете дами се отправиха към Люцерн, като пътуваха бавно и на етапи, минавайки през Шафхаузен90 и Цюрих. Останаха известно време в Люцерн, заемайки една дузина стаи в големия хотел, гледащ към езерото. Тук при тях дойде мъж, за чието посещение ще разкажа в следващата глава.